Първото, което впечатлява е хубавият път. Отдалеч се виждат небостъргачите на този космополитен град. Влизаме във Франкфурт. Тук вече има сгради на 3-4 етажа, но градинките отпред са задължителни и то красиво оформени. Първо посетихме българския магазин. Интересно е да  види човек български стоки, които не са характерни за Германия, като вафли „Троя“, боза, кебапчета, лютеница и много други неща. Персоналът на магазина е български. Децата си купиха вафли, боза и кебапчета. Продължаваме разходката. Оставяме колата на паркинг, който е на няколко етажа, в центъра на Франкфурт и таксата е едно евро на час. Продължаваме пеша. Вървейки видяхме болница, в която се виждаше уютна сладкарничка. Влязохме. Оказа се, че тук се срещат болните и техните посетители, пият кафе или сок и разговарят. И ние пихме кафе с торта, а внукът ми яде сладолед сред тишина и спокойна атмосфера. Следващата забележителност е един от мостовете над реката, който се нарича „Мостът на влюбените“.Стотици катинарчета с надписи  са заключени тук с много послания за обич, любов и щастие! Около моста са акостирали корабчета за разходка по реката. Минахме по цялата дължина на моста и вече сме в старата част на Франкфурт. По една от близките улици видяхме шествие-разбрахме, че то е във връзка с искане за легализация на някои от наркотичните вещества. Стана ми тъжно, повече от участниците бяха млади хора.

Ние продължихме разходката. Голям площад - Рьомербергер със старинни сгради, сред които впечатляваща е Часовниковата кула. Освен нея, кулата Ешенхаймер остава най-добрата реликва от старите стени на града.Тя е висока 47 м и една от най-старите и непроменени сгради в центъра на града. Кулата Майн е небостъргач, висок 200 м, откъдето гледката към града сигурно е впечатляваща. За съжаление не можахме да се качим горе. Има много магазинчета за сувенири, масички за кафе или пица. Въобще характерните неща за големите градове, които съм гледала по филмите или картичките. Избирам по нещо символично да занеса в България за спомен.

В късния следобед вече се прибираме и минаваме по същия път. Върху зелените площи около моста са се разположили цели групи от приятели или семейства. Понеже е събота и това е може би начин хората да си хапнат, да се отпуснат и починат след натоварената работна седмица.

Остават ми още няколко дни, в които изиграхме няколко игри „Бинго“ с внука, а също и „Опознай България“. Малко разходка из градчето, засяхме и доматите в градината-просто българинът не може да не си засее няколко зеленчука, ако има възможност. Интересно е какви  ли ще станат доматите?

В деня на отпътуването ми трябваше да пътуваме два часа до Кьолн, щях да летя от летището, което е преди града. Разглеждах докато пътувахме-по нивите имаше цъфнала рапица и жълтеещите огромни полета бяха много красиви. Виждаха се и села по-навътре от пътя, даже видяхме и два замъка, разположени на хълмове с характерните островърхи кули и малки прозорци. Въобще интересна страна, но трябва повече време, за да я опознае човек. Пристигаме на летището в Кьолн-огромна стъклена постройка с ескалатори, движещи се надолу-нагоре. Струва ми се, че не бих се оправила сама. Лека закуска в Макдоналдс и трябва да се сбогувам с близките си.

За мен това пътуване беше едно приятно предизвикателство.