Португалия

Информация | Kарта | Снимки
Португалия

Португалия е държава, разположена в най-южната част на Западна Европа, на Пиренейския полуостров, а островите Мадейра, Азорски и Селваженски са в Атлантическия океан. Граничи с Испания на север и изток. Населението на Португалия е около 10 млн. жители. Името й произлиза от от град Порту, намиращ се на делтата на р. Дуеро. В древни времена град Порту се е казвал Cale-красив. Бил е важно пристанище, на латиница Portus Cale, което в Средновековието се превърнало в Португалия. Официалната религия е католическата. Столицата е Лисабон. Португалия е страна с богата история, а самото й разположение я прави привлекателна със забележителните пейзажи, красиви плажове, величествени паметници, голф-игрища, отлична кухня и чудесни вина.

Първите обитатели на Португалия са били неандерталци и хомо сапиенс. След нашествието на келтите, те се смесват с местното население, като образуват голям брой племена-галеци, лузитани, келтики и кинети. През 219 г.пр.н.е. римляните превземат полуострова. От тяхно време са останали множество градове, някои от които са населени и съществуват до наши дни. Между 5 и 7 век Западната римска империя се разпада и на полуострова нахлуват германски племена, а по-късно идват вестготите, чието кралство обхваща целия полуостров.

През 711 г. идват маврите и на Португалия ще й отнеме повече от 500 години, за да се освободи от тези нови владетели. По време на тяхното господство икономиката в страната се развива добре-отглеждат се ориз, цитрусови плодове, шафран и пшеница. Рудодобивът също се развива, а керамичната промишленост става известна с глазираните керамични плочки „азулежу“. Междувременно иберийците започват да се подготвят за връщането на полуострова под свой контрол-така наречената Реконкиста. През следващите два века се водят много войни.

През 1139 г. Афонсу Енрикеш се самокоронясва като Афонсу I, първи крал на Португалия. Светият престол признава Португалия за независима държава през 1143 г., но кралската титла е призната от папата през 1179 г. Първата столица е Гимараеш, по-късно столица на Португалия става Коимбра. През 1250 г. Португалия присъединява най-южният регион Алгарве, след победа над маврите, които все още са владеели този регион. Тогава е завършена Реконкистата. През 1255 г. столицата е преместена в Лисабон. Територията на Алгарве се оспорва от кралство Кастилия. На този спор се слага край при управлението на Дом Динис I. Той сключва известния Договор от Алконинес през 1297 г., според който Алгарве остава под владение на португалската корона. Но Алгарве си остава единственият район, където арабското влияние се забелязва все още при сладкишите със смокини, мед и бадеми. Дом Динис I ( 1279-1325) е изключително проницателен и просветен крал. По време на неговото царуване са построени повече от 50 замъка, засадени са гори, развива се селското стопанство и вътрешната търговия, а през 1290 г. е основан Лисабонският университет. Създава се португалският като основен език, като по такъв начин процъфтяват културата и поезията. Освен това през 1308 г.се сключва търговски пакт с Англия, който полага основите на дългосрочен и изгоден съюз.

През 1385 г. крал на Португалия става Жуау I, който печели битката при Алжубарота срещу кастилците. В чест на победата, той изгражда великолепен манастир в Баталя. През 1386 г. Португалия сключва съюз с Англия скрепен чрез Уиндзорския договор, който е в сила и до днес и е най-дълготрайният в историята. Поставя се началото на династията Авис.

Третият син на крал Жуау I Енрике, променя бъдещето на своята страна. През 1415 г. е завладяна мароканската крепост и богато пристанище Суета, което е първото отвъдморско португалско владение. По това време принц Енрике основава Академия за мореплаване в Сагреш, област Алгарве. Енрике Мореплавателя се обгражда с астрономи и корабостроители и финансира многобройни експедиции покрай бреговете на Африка. Откриват се архипелагът Кабо Верде и островите Фернао По, Принсипи и Анобон. На остров Аргин край днешна Мавритания е основана фактория, чрез която са внесени първите африкански роби и злато от Западна Африка. Следват откритията на островите Порту Санту( Свято пристанище) , Мадейра, Азорските, които са необитаеми до пристигането на първите португалски заселници през 1445 г. В спора за Канарските острови между португалци и кастилци, печелят кастилците през 1459 г.

След смъртта на Енрике Мореплавателя през 1460 г. има временен спад в откритията. Но португалските пътешественици отново започват да търсят нови територии и през 1470 г. стигат Златния бряг и през 1483 г.- устието на р.Конго. Идеята на Христофор Колумб за пътешествие към Индия през Атлантически океан е отхвърлена, но междувременно през 1487 г. Бартулумеу Диаш заобикаля нос Добра надежда и открива морския път до Индия през Индийския океан. През 1498 г. Васко де Гама открива друг морски път до Индия през Мозамбик, което е още едно африканско бижу, добавено към португалската корона. Васко де Гама донася черния пипер и др. подправки от Индия, последвани скоро от мускатово орехче, сушени плодове и карамфил от Островите на подправките. Педро Алвариш Кабрал тръгва на експедиция от Кабо Верде през 1500г. и стига до бреговете на Бразилия. През 1508г. Афонсу де Албукерке завладява пристанището Гоа в Западна Индия, а установяването на контрол над Малака в Малайзия прави Португалия търговски център за Източните Индии. До 1514 г. Португалската империя се простира от бреговете на Южна Америка до Китай. Установените връзки с далечни народи осигуряват голямо богатство и променят облика на Португалия. Португалецът Фернандо Магелан, като ръководител на испанска експедиция, достига до неизвестни райони и доказва, че Земята е кръгла. Това е още една гордост за Португалия. Търговията с подправки, плодове, зеленчуци и други растения, е доходоносна. От Новия свят пристигат домати, картофи, царевица, тютюн и какао, непознати дотогава.

Но прекомерната самонадеяност от изобилието на богатства, води до недостатъчно развитие на различните сфери в Португалия. Наблюдават се и много злоупотреби. Освен това и населението в Португалия намалява, тъй като емиграцията към новите колонии е голяма. След загиването на крал Себастиу в бой в Мароко през 1580 г., испанският крал Фелипе II се възползва от ситуацията окупира Португалия и превзема Лисабон. Така испанското господство продължава 60 години. През 1640г. избухва въстание от страна на португалците и с моралната подкрепа на Франция, испанските окупатори са прогонени от Лисабон и за крал е издигнат Дом Жуау IV. Но Испания признава независимостта на Португалия едва през 1668 г. с Договора от Лисабон. Малко известен факт е, че португалската принцеса Катарина от Браганса, омъжена за крал Чарлз II през 1662 г., утвърждава чая като най-предпочитано питие в английския кралски двор.

Между 1750 и 1777 г. Португалия отбелязва значителен икономически и социален напредък, благодарение на министър-председателя Себаштиу Жозе де Карвал и Мелу-маркиз де Помбал, по времето на крал Жозе I. Този период остава в историята на Португалия като Помбалинова ера. Работещ като посланик в Англия, Помбал се впечатлява от икономическия напредък там. С подкрепата на краля, Помбал прави значителни промени в редица институции в страната-реформиран е университетът на Коимбра, модернизирани са войската и флота, сложен е край на робството в колониите, мащабните реформи в данъчното облагане предоставят законите еднакви за бедни и богати. Изпитание за него е земетресението през 1755 г., което разтърсва Лисабон и околностите му. Под ръководството на Помбал, столицата е възстановена за рекордно кратко време, като след труса са създадени първите сгради в света , проектирани да устоят на земетресения. В негова чест на един от големите площади на Лисабон е издигнат красив бял паметник със статуята на Помбал най-горе. Но враговете му се множат, тъй като той става все по-деспотичен, по-хитър и по-властен. Идвайки на власт, кралица МарияI слага край на времето на Помбал, като го дава под съд.

След Френската революция през 1789г., на политическата сцена се издига Наполеон Бонапарт. През 1801 г. Франция заплашва да нападне Португалия, ако тя не се присъедини към Континенталната блокада на Бонапарт срещу Великобритания. И тъй като Португалия отказва тази подкрепа, французите я нападат и превземат Лисабон. През 1812 г. независимостта на Португалия е възстановена. През 1890 г. обаче отношенията между Португалия и Великобритания се влошават-англичаните искат всички португалски войски между Ангола и Мозамбик да се изтеглят. Португалия има претенции към тези територии, но Великобритания държи на тези земи, тъй като иска да построи железница между Кайро и Кейптаун.

След много превратности в историята на Португалия, през 1910 г. военен преврат сваля краля Дом Мануел II, който бяга в Англия. Ражда се Португалската република. Тази република е нестабилна и още към края на Първата световна война се превръща в диктатура.

Военният преврат през 1926 г. поставя генерал Оскар Кармона за президент, а Антониу де Оливейра Салазар за негов финансов министър. По-късно той става министър-председател и заема този пост през следващите 36 години. През 1933 г. Салазар обявява така наречената „Нова държава“, подражавайки на италианския фашистки диктатор Мусолини. Управленито на Салазар се противопоставя на либерализма, комунизма и антиколонизма, заради което е критикуван от международната общност. Салазар умира през 1968 г., но режимът му е свален през 1974 г. от така наречената „Революция на карамфилите“-безкръвен преврат, извършен от група разочаровани офицери. Оттогава Португалия е Парламетарна република. Тя тръгва по пътя на модерната демокрация и осигурява независимост за последните африкански колонии. През 1986 г. страната се присъединява към Европейската икономическа общност. Но окончателен край на Португалската империя се слага през 1999 г., когато Макао е предаден на Китай и през 2002 г., когато е дадена независимост на Източен Тимор. Имиджът на Португалия се подобрява,когато страната е домакин на Световното изложение през 1998 г., а през 2004 г –на Европейското първенство по футбол.

Посолство на Република България, Лисабон, Португалия
Embaixada da Bulgária
rua do Sacramento à Lapa, 31
1200-792 Lisboa, Portugal
Теl: (+351) 213 976 364
Теl: (+351) 213 976 367
Fах: (+351) 213 979 272
e-mail: ebul@mail.telepac.pt

Забележителности

flag Португалия
Държава: Португалия
Територия: 92 345
Население: 10 310 000
Столица: Лисабон
Език: португалски
Валута: евро
Религия: християнство
google RSS