Никарагуа е държава в Централна Америка със столица Манагуа. На север граничи с Хондурас, на юг с Коста Рика, на запад с Тихия океан, а на изток с Карибско море. Тя е втората по-големина страна в региона след Мексико.

Испанците идват тук при четвъртото плаване на Христофор Колумб през 1502 г. Първото постоянно селище е основано на езерото Никарагуа през 1524 г. – град Гранада, а по-късно е основан и град Леон на брега на езерото Манагуа. Територията на Никарагуа под испанско управление е чест от Кралство Гватемала със столица Леон. Страната извоюва независимостта си през 1821 г. и като напълно самостоятелна държава се развива от 1838 г.

Никарагуа се отличава с разнообразен релеф. Източната част е заета от обширната низина Москитов бряг и заема около 70% от територията на страната. Низината Москитов бряг е покрита с вечнозелени тропически гори, с ценни дървесни видове, лагуни и делти на реките. В западната част на Никарагуа са разположени двете планински вериги – Исабелия и Дариен с над 40 спящи и действащи вулкани, предизвикващи чести земетресения. На югозапад от планините се намират двете езера Никарагуа и Манагуа свързани от река Типитата. Езерото Никарагуа е най-голямото в Централна Америка и е дълго 117 км, а широко 58 км. На езерото има и над 400 острова. Езерото Никарагуа е единственото в света обитавано и от морски риби – акула и риба меч. Двете езера са сред най-привлекателните туристически обекти в Никарагуа.

Икономиката на Никарагуа е силно засегната от гражданските войни, които са непрекъснати от 1912-1990 г. Сега освен селското стопанство се развива и рудодобива, металургията и металообработването. През Никарагуа минава – Панамериканската магистрала, която свързва Салвадор и Панама.