Еквадор, официално Република Еквадор, е репрезентативна демократична република в северозападната част на Южна Америка. Граничи с Колумбия на север, с Перу на изток и юг и с Тихия океан на запад. Тя е една от двете страни в Южна Америка, заедно с Чили, която не граничи с Бразилия. Републиката включва и Галапагоските острови, които се намират на около 1000 км от континента. Еквадор се намира от двете страни на екватора, откъдето произлиза и името му.

Разхождайки се из историята, се спираме на XV век, когато индианските племена, населяващи земите на днешен Еквадор, са били покорени от инките. През 1532 г. е установено испанското господство. 1717 г. се запомня с влизането на Еквадор в състава на вицекралство Нуева Гранада под името Кралска аудиенсия Кито. През 1822 г. Еквадор се включва в хода на Войната за независимост на испанските колонии в Америка. Страната е освободена от армиите на Симон Боливар и е включена във Федеративна република Велика Колумбия. 1830 г. е съдбоносна за страната, тъй като тя се отцепва от Велика Колумбия и се обявява за независима държава.

Населението на Еквадор е съставено от много и различни етноси. Най-голяма част от населението заема етническата група местизо с цели 55% - потомци на испански колонизатори и местни индианци. Индианците заемат около 25% от населението. Бялата раса, главно от етноса криоло, потомци на испански колонизатори и имигранти от Европа, заемат около 15% от населението. 5% се падат на малцинствата като мулати и замбо, живеещи най-вече в провинциите Есмералдас и Имбабура.

В Еквадор добре развити са нефтодобив, рудодобив и земеделие. В държавата се отглеждат банани, кафе, какао, картофи, захарна тръстика. Северната част на Еквадор се явява главният земеделски район на страната, тъй като там се ширят плантации с банани, кафе, какао, ориз, кокосови палми. По речните долини се отглежда захарна тръстика.

Равнинната част и ниските склонове на Андите в Еквадор са заети от вечнозелени гори, в които виреят каучукови и други ценни дървета. В Еквадор богат и разнообразен е не само растителният свят, но и светът на животните. Голямо е изобилието на птици и влечуги, а в реките плават крокодили. Под тъмния свод на гората отеква острият вик на ягуар или може би на пума.

Столицата на Еквадор е град Кито, който е древен индиански град. Разположен е високо горе сред едно от индианските плата. Въздухът в еквадорски Кито е толкова чист и прозрачен, че околните планини сякаш се извисяват от самите улици.

Тази високопланинска столица е запазила и досега характера на испанските градове в тропиците с тъмни зашумени дворове. Тук няма небостъргачи и блестящи булеварди. Повечето от улиците на Кито са толкова тесни, че двама души трудно могат да се разминат. В центъра на града са разположени редица старинни здания - къщи, дворци с безценни съкровища на индианското изкуство.
Кито е град, който грабва човек със своята внушителна архитектура в колониален стил. Красотите на града са наследство от испанските преселници, а разходката из града връща в далечна Европа. Макар и Еквадор да е бедна държава, Кито съчетава на едно място най-доброто, защото е столица и е визитката на Еквадор пред света. Тук освен стари сгради между които множество църкви и катедрали, ще откриете и модерни сгради с различно предназначение.

В пълен контраст на центъра, в покрайнините му се гушат една до друга жалки колиби от глина, картон и ламарина. Тук няма електричество, няма водопроводна мрежа.
Вулканът Котопакси, разположен на юг от Кито, е един от най-активните вулкани в света. Върхът на вулканът Чимборасо е смятан за най-отдалечената точка от центъра на земята.

Най-големият град на територията на Еквадор е Гуаякил. Той се намира не далеч от тихоокеанското крайбрежие, в близост до делтата на река Гуаяс. Гуаякил не изглежда толкова богат и подреден, колкото столицата Кито, но за сметка на това е доста по-опасен. Той е пръв по многолюдност в страната, както и нейно стопанско и най-оживено средище. Гуаякил е лицето на икономическото състояние на Еквадор. Това, което тук е в повече, е екзотиката. В Гуаякил. се събират планини от банани, грамади от кафе, оттук те се отправят в далечен океански път. Гуаякил е град, винаги готов за бунт. В него няма стопанска дейност, която да не е в ръцете на северноамерикански капиталисти.