Република Парагвай е държава в Южна Америка, заемаща площ от 406.8 хил.кв.м. Граничи на юг-югозапад с Аржентина, с Бразилия на североизток и с Боливия на северозапад. Вътрешноконтинентална държава, без излаз на море или океан. Централните части на Парагвай са заети от алувиалната низина на р. Парагвай, на югоизток - част от Бразилското плато, с отделни възвишения, достигащи надморска височина до 700 м. На северозапад е разположена равнината Гран Чако.

За първи път европейско присъствие по тези земи се усеща през ранните периоди на XVI век. На 15 август 1537 г. испанският конкистадор Хуан де Салазар основава днешната столица на Парагвай – Асунсион. Градът се превръща в център на испанска колониална провинция, както и в център на разпространението на християнството по тези земи през XVIII век. 14 май 1811 г. е светла дата в историята на Парагвай, тъй като тогава той обявява своята независимост след като отхвърля местното испанско управление.

Историята на Парагвай е белязана от дълги авторитарни управления, политическа нестабилност и опустошителни войни със съседите. Освен трите важни войни, в които участва - войната за независимост през 1811, войната на Чако и Войната на тройния съюз, Парагвай взема участие и в други важни събития. Озовава се например в хода на Войната на тройния съюз – най-голямата война в историята на Южна Америка. След пет години кървави бойни действия Парагвай е победен и са му отнети огромни територии. Но във войната за Чако, страната успява да отвоюва част от „Гран Чако”.

Етническият състав на населението на Парагвай е следния: парагвайци-гуарани (индианци и метиси) - 89.9 %, други индианци - 2.2 %, бразилци - 3.5 %, немци - 1.5 %, японци - 0.6 %, японци - 1.5 %, други - 2.3 %. В религиозно отношение в Парагвай се наблюдават следните съотношения: християни - 98.5 % (католици - 97.5 %, протестанти - 2.0 %, други - 0.5 %) и 1,5% поддръжници на други вероизповедания. Официалните езици в страната са испански и гуарани, като половината от населението говори само гуарани, а другата половина е съставена от двуезични жители.

Растителността на Парагвай е представена от смесени листопадно-вечнозелени гори и храсти (включително и парагвайския чай - мате), а в речните долини се срещат заблатени гори и високотревна савана. Горите като цяло заемат 56 % от площта на страната.

Парагвай е аграрно-индустриална страна. Страната се е обособила в отглеждането на едър рогат добитък, овце и коне, а основните култури, които добива са соя, царевица, захарна тръстика, манго, батати, цитруси. В износа на Парагвай влизат култури като соя (42% от износа ), чай (мате), тютюн, памук и кафе. Развито е и лозаро-винарството. От добиваните полезни изкопаеми с най-голямо значение са солта и варовикът, но има и залежи на железни, медни, манганови руди и нефт. Парагвайската промишлеността е представена от малки предприятия на хранително-вкусовата, дървообработваща, производство на дъбилен екстракт, текстилна, циментова и тютюнопреработваща промишленост. Тук е построен най-големият в света хидроенергетичен комплекс на р. Парана.

Контрабандата в Парагвай е сериозен държавен проблем и на страната не може да се справи на този етап с нея. Според данни на Прозрачност без граници страната е най-корумпираната в Южна Америка, а в същото време втората страна по бедност на континента.

Най-популярният спорт в Парагвай е футболът. Националният му отбор е един от най-добрите на континента и е печелил два пъти Копа Америка – през 1953 г. и 1979 г. След футболът, вторият любим спорт на парагвайците са автомобилните ралита. Най-голямото местно рали е Транс Чако, което се провежда от 1971 г. Тенисът е друг спорт, който масово се практикува и представлява интерес за парагвайците. На професионално ниво най-добрият парагвайски тенисист за всички времена е Виктор Пеки.