Боливия, официално от 10 юни 2009 - Многонационална държава Боливия, е държава в централна Южна Америка. Няма директен излаз на море или океан. На север-североизток граничи с Бразилия, на югоизток – с Парагвай, на юг съсед й е Аржентина, на югозапад граничи с Чили, а на северозапад – с Перу, където всъщност се намира езерото Титикака – най-високото плавателно езеро в света. Западната част на Боливия е предимно планинска, тъй като през нея преминават Андите, а в източната си част страната е нискоравнинна, покрита с амазонски гори. Фактическата столица на Боливия - Ла Пас е най-високо разположената столица в света - на 3625 м. надморска височина.

Районът около Андите е бил населяван от хора още отпреди 5000 години. Около 200 години пр.н.е. цивилизацията на Тиванаку се появила около езерото Титикака, но изчезнала около 1200 г.сл.Хр., за да се появят техни съвременници моксосите. И те не могат да се похвалят с по-различна съдба – изчезнали са след испанското завоевание през 1525г. Преживявайки испанското нашествие, територията получава името „Горен Перу” или „Каракас”.

1809 г. остава отпечатък в историята на Боливия, тъй като именно тогава извоюва своята независимост, но всъщност окончателно това става едва след 16-годишната война през 1825 г. На 6 август държавата получава ново име, като е взето решение тя да бъде кръстена на Симон Боливар, който е и неин първи президент. Зареждат се следващи кошмарни 60 години на дълги войни и неизгодни договори, от които Боливия изгубва около половината от територията си, включително и излаза си към Тихия океан – в полза на Чили, и богати нитратни залежи.

Населението на Боливия е 8.9 млн. души, като се нарежда сред трите южноамерикански страни (заедно с Перу и Парагвай), в които най-голямата част населението се състои от американски индианци. Близо 33% от населението е от рода кечуа, а 30% се полагат на аймара. Около 25% от населението са метиси – смесица на индианци и европейци, а 12% са наследниците на европейските заселници. Официален език в Боливия е испанският, както и индианските езици кечуа и аймара. Като цяло в страната се говорят общо 36 езика, като най-разпространени са чикитано и гуарани.

Мнозинството от боливийците изповядва римокатолическата религия, но се срещат и поддръжници на исляма, юдаизма и бахайството. В страната има дори и мормонска църква.
Известно е, че Боливия е най-бедната държава в Южна Америка, като отчасти това се дължи и на високата корупция в страната. Това обаче не спира по никакъв начин прогреса в страната през последните няколко години, главно поради реформите, а и заради откритите залежи на газ.

В Боливия се намират най-големите солни равнини, както и много паметници на архитектурата и културата на инките. Тук са останали като наследство от испанската колонизация много паметници в бароков стил. Специално за тяхната реставрация през 1993 г. е стартирана специална програма.

Все пак пред Боливия има лъч светлина. През последните години страната започва да се превръща в желана туристическа дестинация, главно поради голямото си историческо богатство. В столицата Ла Пас има множество музеи, а в околностите има и останки от древни крепости.
Може би най-голямата забележителност и една от най-значимите туристически атракции на Боливия е Солената пустиня - една вълшебна белота на края на света. Тя представлява най-голямата солена пустиня в света – площ от близо 12 000 кв. км, 116 на 96 километра площ и 9-10 метра дебелина на соления слой. Някога, в праисторически времена, тази територия е била огромно море. Тогава водата се е изпарила и пред света се ражда едно чудо на природата.

Селцето Колчани е “официалният вход”, като освен това може да се проследи процеса на добив и опаковане на солта в доста първобитни условия. Желаещите да направят снимков материал трябва да са запознати с условието, че навсякъде из Южна Америка е прието да си плащаш, когато снимаш местните – това е задължителната етика на чуждоземеца, посещаващ земите на индианците.

Друга перла в короната на Боливия е Рибния остров. Някои ще кажат „Остров насред пустинята?”. Да, и то най-красивият от общо 32 там. Нормално, все пак навремето това е било море. Името му датира отпреди 7 столетия, когато инките, които минавали през това място, нарекли острова Инкауаси. На техния език в превод това означава “къщата на инката”, и се дължи на факта, че те използвали пещерите в района, за да складират своите продукти – храни, облекло, оръжия. Името Рибен остров дошло доста по-късно, тъй като формата му била удължена и приличаща на риба. Трудно е да се опише извънземната красота на това място. Наоколо – белоснежната чистота на Солената пустиня, а пред погледа на човек – хиляди огромни кактуси, пръснати навсякъде из целия остров, и в далечината – масива на вулкана Тунупа.

Може би за някои ще е учудващо, че именно кактусите са най-голямата забележителност там. Това е единственото “дърво” в района – сърцевината му се използва за декорация в жилищата, за облицовка и строителен материал, както и за горене. Най-високият кактус е над 12 метра, а възрастта му е 1200 години.