Чили, официално Република Чили, e държава, разположена в югозападната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Перу на север, с Боливия на североизток, с Аржентина на изток и с Проток Дрейк на юг. Чили се простира от север на юг по крайбрежието на Тихия океан, като по-голямата й част е заета от хребетите на Андите. Природата на Чили предлага многообразни красоти.

Внушителните декори от природни и културни ресурси на Чили са оформени на изток от магията на Андите, а на запад от Пацифика, които оформят интересната география на тази страна. В северната част на Чили се простира пустинята Атакама, съчетаваща природния пейзаж с оазиси, плажове - равни и солени, високи върхове на Андите и археологически богатства на повече от 10000 години.

Относно произхода на името на републиката, съществуват доста теории. Една от тях се позовава на приликата между долината Аконкагуа и долината Кaсма в Перу, където имало град и долина на име Chili. Друга отвежда към историята, че Чили може да е наследила името си от думата chilli в езика на Индианците Мапуче, означаващо "там, където свършва земята" или "най-дълбоката точка на Земята", или пък от езика на Aymara, на който tchili означава "сняг".

Поглеждайки назад към ХV век изплува факта, че северните части на страната са били част от империята на инките. През 1520 г. португалецът Фернандо Магелан, по време на околосветското си плаване, достига Чили и открива южния проход, днес наречен на неговото име, Магелановия проток. Прескачайки през годините стигаме до 1531 г. когато испанците завоюват териториите на инките в днешно Перу. През 1535 г. се поставя началото на испанското завладяване на страната, но всъщност испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия през 1540 г. На 12 февруари 1541 г. основава днешната столица Сантяго. Въпреки че испанците не откриват залежи на злато и сребро които търсят, те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, и Чили става част от Вицекралство Перу. През 1810 г.-1818 г. избухва национално-освободителна война и на 12 февруари 1818 г. е провъзгласена независимостта.

Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен е определено прагматичен, републикански и конституционен.

Население на Чили възлиза на 15 310 хиляди жители. Етническият му състав е разделен на чилийци - 91.2 %, индианци - 6.9 % и немци - 0.6 %. Официален език в Чили е испански, но се използват и индиански езици. В религиозно отношение съотношенията са следните: християни - 99.4 % - от тях 92,4 % католици и 7,6% протестанти, юдаисти - 0.3 %, други - 0.3 %.

По отношение на релефа може да се отбележи, че северната част на Чили е пустиня, където виреят само някои видове кактуси и храсти. На юг пасищата са подходящи за отглеждане на добитък, но като цяло областта е камениста и студена. За съжаление Чили е страна, неподвластна на силата на природата – подложена е на доста природни бедствия като вулканични изригвания, земетресения, цунами.

В икономическо отношение Чили е основен производител на медна руда и селитра в света, както и сред водещите държави в света по риболов. От промишлеността са развити металургията, химията, електрониката, текстилната и хранителната индустрия. През последните десетилетия чилийската икономика бележи доста добър ръст на развитие и Чили постига висока конкурентоспособност, която й позволява да сключи споразумения за свободна търговия с водещите световни икономики като ЕС, САЩ, Канада, Япония, Китай, Южна Корея, Австралия и др.

Пристигащите туристи в Чили получават гостоприемно посрещане и висококачествено обслужване. Разположението на страната и древната и история дават възможност на туристите да се запознаят и преживеят множество приятни приключения.

Посетителите имат уникалната възможност да опитат интересните гастрономически специалитети на Чили. Задължително от местната кухня трябва да се уважат преди всичко "ломо а ля побре" - късчета говеждо с гарнитура от пържени яйца и картофи, задушено месо със зеленчуци „локро”, бифтек с картофи, яйца с лук "бифе-а-ля-побре"; запечен на скара дроб с колбаси "париляда". Спускайки се по крайбрежните райони човек трябва да опита широко разпространените ястията от морски продукти, сред които за най-вкусни се смятат "манчас-а-ла-пармезана" – запечени с пармезан раци, и огромните омари на остров Хуан Фернандес. Към екзотичните местни блюда може да се отнесе супата от морски таралежи.

Чили има доста забележителности и те са пръснати из нейните градове. Така всеки от тях си има своя чар и магия, с които привлича своите посетители. Бреговете на страната по океана са украсени с многобройни лагуни с великолепни плажове, които са желани места от търсачите на слънчеви приключения.

Сантяго де Чили е столица на страната, огромен град, икономически и културен център в който живеят повече от 5 милиона души. Небостъргачи от стъкло и бетон си съседстват с многобройни църкви от XVIII век, а жителите с еднакво удоволствие носят както делови костюми, така и традиционни племенни одежди. Всичко в този град си контрастира, но умели и впечатляващо. Дори луксозните райони Провиденсия и Лас Кондес са обградени от къщите на бедните "калямпас".

Недалеч от Сантяго се намира най-популярния курорт в страната Виня дел Мар – "град градина". Наречен е така заради многобройните си паркове и градини. Не дължи своята популярност на крайбрежните му води, тъй като те не са подходящи за къпане, а си остава известен с шумните музикални фестивали, които се провеждат ежегодно в третата седмица на февруари.

Валпараисо, или както го наричат местните – Валпо, е вторият по големина град в страната. Именно в него човек може да се наслади на невероятната смесица от култури и народи, станали свойствени за съвременно Чили.

Пунта Аренас е удивителен град на брега на Магелановия пролив, който е успял да съхрани следите от миналото си величие и разкошните си дворци. Този град в Чили е смятан за един от най-колоритните градове на страната.

Остров Пасха, известен още като Рапа Нуи, е вулканичен остров, който се намира в източната част на Тихия океан. Островът е особено интересен с уникалните си образци на изчезналата култура на полинезийците – каменни скулптури и масивни дървени стълбове, покрити с писменост. Смятан е за най-уединеното кътче в целия свят.

Архипелагът Хуан Фернандес лежи по средата на Тихия океан и е станал известен благодарение на романа на Дефо „Робинзон Крузо”. Той е национален парк, запазил уникалната си островна флора - гигантска папрат, райско дърво, мирта.

Великденски острови в Чили се смятат за най-забележителният музей на открито, основаван някога. Със своя полинезийски културен фон, те са изключителна дестинация с внушителна религиозна архитектура, гигантски скулптури, чиито произход и до ден днешен е загадка за науката.

Атакама е най-голямата климатична пустиня в света, която се е образувал под въздействието на морското течение „Ел Ниньо". Уникалното в нея е, че валежите са изключително явление, но пък средния дъждовен цикъл е ... 10 години.
Туристите са привлечени от тази земя – Чили, най-вече заради прекрасното крайбрежие на Тихия океан и Андите.