Кооперативна република Гвиана, бивша Британска Гвиана, позната на български език и като Гаяна, е държава в североизточна Южна Америка. Границите на държавата се определят от Суринам – 625 км, Венесуела – 672км, Бразилия - 1 225 км и брегова линия 480 км, обливана от водите на Атлантическия океан. На север и североизток територията на Гвиана е заета от заблатена низина, а в централните и южните части - от Гвианското плато, чиято най-висока точка е връх Рорайма - 2 835 м.

Климатът на Британска Гвиана се характеризира като субекваториален, горещ и влажен. Средните месечни температури са от 26 до 28 градуса Сº. Реките в страната са пълноводни, като природата е изпъстрена от прагове и водопади. Сред големите реки в Британска Гвиана се нареждат Есекибо, Како, Корантайн, Куюни. Горите са влажни вечнозелени и съставляват 85 % от територията на страната, като на югозапад са савани.

Етническият състав на Гаяна е съвкупност от 51.2 % гайанци-индопакистанци, 42.5 % англоезични гайанци (креоли), 4.1 % индианци, 1.0 % португалци и други - 1.2 %. За официален език в Британска Гвиана е признат английския, а като разговорни се ползват хинди и урду.
В конфесионалният състав на страната влизат 52.1% християни (протестанти - 69.0 %, католици - 31.0 %), 38.2% индуисти и 8.9 % мюсюлмани.
Столица на бившата Британска Гвиана е Джорджтаун, а други големи градове са Линден и Ню Амстердам. 90% от населението на страната живее на крайбрежната ивица, която представлява 3.5 % от територията на Кооперативна Република Гвиана.

В историята на Британска Гвиана едни от най-важните исторически събития и дати са: ХV в. – тогава испанците откриват днешна Гвиана; ХVI-ХVII в. – е записан в биографията на страната с борбата между Великобритания, Франция и Нидерландия за владение на територията. 1732 г. се помни, тъй като тогава холандското селище Бербис получава статут на колония, а през 1803 г. англичаните го завладяват. 1814 г. е годината, когато цялата територия на Британска Гвиана става английска. През 1831 г. колонията получава името Британска Гвиана. Робството е отменено през 1834 г., а през 1838 г. се поставя началото на вноса на евтина работна сила от Индия, Китай и Португалия. Несъмнено изключително важна дата за страната е 26 май 1966 г. – денят, в който е провъзгласена независимостта на Гвиана. На 20 февруари 1970 г. държавата е обявена за Гаяна.

В основата на икономиката на държавата лежат селското стопанство и добивната промишленост. Страната разполага със запаси от боксити, манганова руда, желязна руда, злато, диаманти, както и със значителни хидроенергийни ресурси. В Гаяна функционират захарни и тютюнопреработвателни заводи. В селското стопанство е заложено отглеждането на захарна тръстика (90 % за износ), ориз, кокосова палма, кафе, какао, цитруси, ананаси, маниока и др. Продукцията на Гвиана се изнася в Канада, Съединените щати, Великобритания, Португалия, Белгия и Ямайка. Внасят се машини, оборудване, петролни, транспортни средства, строителни материали, хранителни продукти, промишлени стоки. Основни търговски и икономически партньори на Кооперативна Република Гвиана са САЩ, Тринидад и Тобаго, Италия, Великобритания и Куба.

В културно отношение Гаяна, заедно с Суринам, Френска Гвиана и Бразилия, е една от четирите държави с не испански облик в Южна Америка. Нейната култура изключително се доближава до тази на англо говорящите Кариби, тьй като исторически е свързана с тях заради миналото си като част от Британската империя през XIX в.

Наричат Гаяна „земята на водите”. 90-те хиляди туристи, посещаващи страната годишно, се наслаждават на чудесното съчетание на луксозните курорти и природата и чувството, напомнящо за уютния дом. Историческите крепости са разказвачите на историята на Гаяна. Британска Гвиана се нарежда на челни позиции в класацията за най-вълнуващите за авантюристични пътувания и изучаване дестинации. За авантюриста Британска Гвиана е страната на чудесата. Забележителната вътрешност на страната може да бъде разгледана чрез пътуване с лодка, малък самолет или джип. Екотуриста изпитва неподозирано удоволствие от ваканцията си в Гвиана, тъй като в неговите очи това е страна, в която природата е изявила върховните си способности на творец. В екскурзиите из страната могат да се планират разглеждане на диамантените и златни находища, както и на множеството водопади. Други възможности са ездата, речният и морски риболов, спускане с лодка по бързеите на реките (рафтинг), плуване, излежаване на прекрасните плажове и много други развлечения и занимания.
Счита се, че най-подходящото време за посещение на Британска Гвиана е края на двата дъждовни периода, когато силата на водопадите Кайетур е нещо невероятно. Други залагат на периода от средата на октомври до средата на май, когато е по-влажно, но пък не е толкова горещо. Сухият сезон е най-подходящ, ако се планира разглеждане на страната от въздуха.
Ако трябва да се хвалят природните богатства на Гвиана, то трябва да се разкаже на хората за няколко перли в короната на страната.

Местността Кайетур е един от националните паркове на страната, в която несъмнено най-голямата атракция са водопадите Кайетур, които са признати за легендарен образ на столицата Джорджтаун. Те са разположени на река Потаро и са едни от световните природни чудеса. В туристическите агенции в Джорджтаун посетителите могат да се включат в организираните четиридневни експедиции до водопадите, включващи возене с камион, с лодка, ходене пеша, катерене. С не по-малко притегателна сила могат да се похвалят водопадите на Ориндуик. Те лежат на река Иренг, на границата с Бразилия. Двете системи от водопади са идеални за плуване в подножието им. Маршалските водопади се намират на около 35 мин. с лодка от Бартика и осигуряват на туристите неповторимото усещане, че се къпят в естествено джакузи, създадено от бълбукащи води. Черупковият плаж се намира в северозападната част на бреговата ивица и носи името си заради факта, че е съставен от безброй малки фини мидички, съчетание, което го прави идеалното място за снасяне на яйца на четири от осемте вида в света водните костенурки.

Джорджтаун е столица на Британска Гвиана и се простира по протежението на единия бряг на река Демерара. Това е официалния вход към който и да е маршрут от вътрешността.
Джорджтаун е град на комфортните модерни хотели, изисканите колониални сгради и булевардите с три платна. Не случайно си е спечелил прозвището "градинския град на Карибите". Всичко – от лъскавите хотели, джаз-баровете, клубовете и дискотеките, та чак до квартирите и евтините закусвални, е концентрирани около една единствена улица – Мейн стрийт. Мястото, което не е препоръчително човек да се разхожда в тъмната част на денонощието, е зоната наречена Тигровият залив.

Освен с лъскав облик, Джорджтаун се и с привлекателна архитектура. Сградите, които заслужават внимание на човек, са тази на кметството, катедралата Сейнт Джордж, която е висока 44 м. и е измежду най-високите дървени сгради в света, съдилището и президентската резиденция. В Джорджтаун с изключителна популярност се ползват двата основни пазара. За любителите на флората в града врати е отворила Ботаническата градина, чийто вход е свободен.