Република Суринам е държава в северната част на Южна Америка. В миналото е наричана Нидерландска Гвиана. Граничи на запад с Гвиана, на изток с Френска Гвиана по река Марони, а на юг с Бразилия. Най-южните части на границите с Гвиана и Френска Гвиана са спорни. Страната има площ 163,3 хил. кв. км. Територията на Суринам е хълмиста, обхваща част от Гвианското плато, с хребети и масиви, достигащи до 1 280 м надморска височина, а северните части са заети от частично заблатена равнина.

Страната получава името си от индианците суринени, които са най-ранното известно население на района. Южноамериканските индианци – араваки и кариби, изтласкват към XVI век коренното население. Америго Веспучи проучва Суринам през 1593 г. През 17 век се усещат първите опити за европейско завоюване на териториите, когато нидерландците и англичаните осъществяват няколко опита да колонизират Суринам.

Стабилен контрол успяват да наложат нидерландците, като не пропускат и да наложат робството, използвайки труда на роби предимно от африкански произход.

През 1954 г. Суринам получава самоуправление, но все пак Нидерландия си запазва контрола над отбраната и външните работи. През 1973 г. местното правителство започва преговори с нидерландското правителство за независимост, която успява да получи на 25 ноември 1975 г.

Население на Суринам възлиза на около 450 хил. жители. Етническият му състав е 31,3% суринамци (креоли), 8,5% горски негри (марони), 37% суринамци (индопакистанци), 14,2%, индонезийци, 3,2% индианци, 2,9 %, китайци, 1,5 % нидерландци, и 1,4% други. В религиозно отношения конфесионалният състав е следния: християни - 49.7 % (протестанти - 56.0 %, католици - 44.0 %), индуисти - 28.5 %, мюсюлмани (сунити) - 21.3 %, други - 0.5 %. Официален език в страната е нидерландският, като се наблюдават и разговорните суринамски (на английска основа), хинди и индонезийски.

Голяма част от територията на Суринам е покрита с непроходими дъждовни гори. Но като цяло е неоспорим факта, че природата в Суринам е много добре запазена и невероятно красива. Днес е истинска рядкост да бъдат открити толкова девствени и недокоснати кътчета, колкото Суринам може да предложи. Дъждовните гори на Суринам са дом на огромен брой бозайници, влечуги, земноводни, птици и други. На запад пък има предимно мангрови гори, които са важни за размножаването на стотици животински видове.

Релефът на страната е разнообразен, като варира от ниски заблатени крайбрежни низини до много на брой планински хребети с малка надморска височина във вътрешността на страната. Суринаме страната, която е много богата на води.

Суринам е страна с тепърва развиваща се икономика. Населението разчита предимно на добива на полезни изкопаеми и на селското стопанство. Суринам обаче се нарежда сред водещите страни в света по добив, производство и износ на боксит. В износа й са включени също и стоки като кафе, банани, захар и ориз. Суринам разполага с запаси от газ, манганова, никелова и желязна руда. В страната действат захарен завод, маслобойни и дървопреработващи предприятия. Сред развитите отрасли на селското стопанство се нареждат животновъдството, риболовът, както и обработването на ценни видове дървесина.

Туристическата индустрия на Суринам е слабо развита, но все пак има добра перспектива. Предизвикателството пред което е изправена страната е създаването на необходимата инфраструктура. Освен, че трябва къде да отсядат и да се забавляват посетителите, трябва да се осигури бърз и лесен достъп до обектите, които биха събудили туристическия интерес. Основният коз, с който Суринам се появява на туристическата карта на света е красивата и запазена природа. Наричат го страна на недокоснати гори и красиви езера.

Суринам предлага спиращи дъха гледки на безбрежна савана редом до изумрудени тропически гори и всичко това, при положение, че поне пет планински вериги се издигат над тази мистериозна земя. Но за съжаление това е една все още пренебрегвана туристическа дестинация.

Централният природен резерват Суринам е не само част от Световното наследство на ЮНЕСКО, а и един от най-известните резервати в страната, заедно с Националния парк Браунсбърг.

Историческият град Парамарибо е столицата на Суринам , но също е и част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Архитектурата на Парамарибо е подчинена изцяло на колониалния стил и е притегателно място за много пътешественици.

Вярно е, че Суринам е нещо различно, екзотично и нестандартно, но пък впечатленията, които той оставя в съзнанието на своите посетители, се помнят доживот.