Киргизстан, официално Киргизка република, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан. Тя е вътрешна страна и няма излаз на море. 80% от територията й принадлежи на планинския масив Тяншан. Граничи на север с Казахстан, на запад с Узбекистан, на югозапад с Таджикистан, а на югоизток и изток с Китай.

Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Тук се намира и второто най-голямо планинско езеро в света след Титикака – Исук Кул. Името на страната означава "Земята на четиридесетте племена".

Смята се, че киргизите произлизат от древни тюркски и монголски племена, които се заселват в планината Тяншан в началото на IX век. През XIII век върху териториите ръка слагат монголите. С разрастването на Монголската империя, племената започват да се преселват на юг. През 1207 г. киргизите за завладени от сина на Ченгиз хан - Йочи. В началото на XIX век южната част на днешен Киргизстан попада под властта на хаганата Коканд. През 1855-1863 г. територията на Северен Киргизтан влиза в състава на Руската империя, а Южната част на страната – заедно с Фергана и Северен Таджикистан, е присъединена към Русия през 1876 г. след разгрома на Кокандското ханство. Киргизстан получава статут на съюзна република през 1936 г., а на 31 август 1991 г. получава своята независимост.

Населението на Киргизстан е 5,285 млн. души. Ядрото на населението в страната е съставено от киргизи, които съставляват 69,5%. На руснаците се падат 17,1%, а останалата част е съставена от други етнически групи като украинци, немци, татари, евреи, казахи, дунгани, уйгури и таджики.

Киргизстан е втората република в Централна Азия, в която наред с етническия киргизки език, продължава използването на руския език за официален. През 1928 г. с езикова реформа е въведено латинско изписване, а през 1948 г. е въведена и кирилската азбука.

75% от населението на Киргизстан изповядва исляма, като повечето от тях са сунити. 20% от населението са ортодоксалните християни. Дълго провежданата политика на атеизъм е довела в момента ислямската религия да е по-скоро културен фон отколкото всекидневие.

Киргизстан е изключително богата на водни ресурси, заради планинския си релеф, но това природно богатство не се използва ефективно в страната. Киргизстан е богат и на залежи от мрамор и полускъпоценни камъни - ахат, оникс и др. Страната разполага и с известни запаси от нефт, каменни въглища, природен газ, злато, олово, живак, уран и други редки метали.

В Киргизстан основен отрасъл на икономиката си остава селското стопанство. Отглеждат се предимно пшеница, захарно цвекло, памук и тютюн. Водещи експортни пера са тютюнът, памукът, вълната, месото. Индустрията на страната е много слабо развита.

Правителството на Киргизстан непрекъснато се опитва да привлече чужди инвестиции за съживяване на металургията.

Ако заради изолацията на Съветския съюз преди години е било трудно да стигнеш до Киргизстан, то пък сега е трудно да си тръгнеш от тази привлекателна и отскоро отворена за пътешествениците страна.

Киргизстан е надарен с удивителна природа. Необятни планини и красиви ледници, ослепителни езера и живописни пейзажи радват окото на всеки, пожелал да се докосне до необикновената й красота.

Освен странната културна смесица от комунистически порядки, ислям и номадски живот, Киргизстан предлага и удивителната природа на Тян Шан – една от най-високите и чисти планини на Земята. За да е пълна картината на това уникално кътче на планетата, се включва и легендарният Кашгар – впечатляващ със стълпотворението на Неделния си пазар и спомена за времето, когато е бил важен търговски център по Пътя на коприната. Едно е сигурно – няма да е далеч времето, когато Киргизстан ще е една от най-популярните и желани пътешественически мечти.