Лаоската народнодемократична република е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Мианмар и Китай на северозапад, с Виетнам на изток, с Камбоджа на юг и с Тайланд на запад.

Лаос е страна без излаз на море, северната част на която е непроходима планинска верига с дълбоки долини и дефилета. Югоизточната част е разположена Анамската планинска верига, чиито върхове маркират границата с Виетнам. В централната част на страната се намира долината на р.Меконг.


Лаос е една от древните държави в Индокитай, населявана от китайски племена, които идват на юг от съвременната китайска провинция Юннан. Позовавайки се на източници относно историята на Лаос, се натъкваме на факта, че около 23 крале са управлявали в миналото тези земи.

Историята на днешен Лаос продължава в годините, за да стигне до 1695 г., когато с убийството на крал Тиан Тхала започва междудинастичен спор за трона, който провокира избухването на гражданска война. В резултат Лансанг се разпада на три кралства – Луанг Прабанг, Виентян и Чампасак. Днешен Лаос преживява доста критични моменти. Очаквайки война между Англия и Сиам, през 1824 г. кралят на Виентян се разбунтува, усетил силната подкрепа на виетнамците. В резултат той е разбит и изпратен в Банкок, където е екзекутиран а кралството му – унищожено. Виентян и Чампасак продължават полуавтономното си съществуване до края на XIX век. Независимо от този факт обаче, всички територии на днешен Лаос минават под прякото управление на френски върховен резидент, чието седалище става Виентян. През март 1945 г. японски войски окупират Луанг Прабанг, принуждавайки крал Сисаванг Вонг да обяви „независимост”. След капитулацията на Япония кралят е принуден отново да признае страната си за френски протекторат. Междувременно обаче се заражда и набира все повече сила движение за независимост, ръководено от организацията „Лао Иссара”. Идва заветната 1949 г., когато страната е призната за самоуправляваща се единица в рамките на Френската общност. Между август 1974 г. и ноември 1975 г. лаоските комунисти установяват контрол върху столицата Виентян, прогонват или избиват членовете на кралското правителство и установяват т.нар. „революционна администрация”, отваряйки много „образователни лагери”. Кралят е принуден да абдикира на 29 ноември 1975 г., а няколко дни по-късно принц Суфанувонг става първият президент на новоучредената Лаоска народнодемократична република.

Въпреки малкото население на Лаос, то предлага пълно разнообразие от етнически групи и религиозни разбирания. 69% се падат на лаосците или т.нар. местни. Има и други етнически групи като например планинските таи, които представляват около 8% от населението, планински кхмери, кхму, и други по-малки етнически групи. Най-разпространената религия е будизма, която се проповядва от около 77% от населението, християните заемат едва около 2.5%, а последните 20% остават за местните вярвания и легенди, които са толкова интересни за новодошлите.

Лаос е страна, която е заключена между пет държави единствено на суша без разкритие към голям воден басейн. Покрита е предимно с тропически гори, като флората на страната се гордее с невероятно огромен набор от видове орхидеи, тиковото дърво, ценено заради дървесината си, високия до 30м бамбук или достигащите 60 м дървета в екзотичните джунгли. Фауната не е за изпускане, защото тя е също толкова разнообразна – диви котки, като леопарди и тигри, големи бозайници, като слонове, мечки или носорози, както и по-екзотични животни от рода на крокодили, папагали и птици-носорози.

От началото на 90-те години Лаос постепенно излиза от икономическата изолация, тъй като е в процес на преориентиране от централно регулиране към пазарна икономика. Лаос е изключително зависим от търговските отношения със страни като Тайланд, Виетнам и особено Китай.

В националната стопанство водещата роля се пада на селското стопанство, на което обаче се пада само 4% от общата площ. Като основна култура в Лаос се отглеждат най-много видове ориз. Продукцията се разпределя както за вътрешния, така и за външния пазар. Отглеждат се също така кафе, тютюн, памук и чай, който е предимно за износ. Въпреки официалната забрана, планинските народи отглеждат мак за добиване на опиум.

Благодарение на чуждите инвестиции в Лаос се разработват минното дело, но най-вече мед и злато. За най-бързо развиващата се индустрия в Лаос обаче е номиниран туризмът.

Лаос е невероятна страна за желаещите да отпочинат добре и пълноценно. Цялото пътешествие е една среща с духовността, природата и историческите забележителности на страната. Недокосваната природа и красивите загадки на страната със сигурност примамват все повече и повече посетители.

Лаос привлича много посетители и с двете си културни забележителности, обявени за световно културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Луанг Прабанг е бил кралски град, в който по успоредната на Меконг главна улица са наредени храмове и манастири. Тук се намира и Златният дворец – кралски дворец, построен през 1904г. за последния крал на Лаос.

В столицата на Лаос пък се намират много религиозни храмове като най-важният от тях е така нареченият позлатен храм „Тхат Луанг”. Той е признат за символ на будизма от местните, както и най-важната религиозна сграда за тях. Много туристи казват, че ако човек не е посетил „Тхат Луанг”, то не е посетил Лаос.

Друга важна религиозна забележителност на Лаос е паркът на Буда. Представлява разпръснати будистки и индуски статуи по крайбрежието на река, сред които доминира огромна статуя на Буда. С тези статуи се цели да се напомнят и събират двете религиозни разбирания и да проповядват различни философии.