Мианмар, официално наречена Република Съюз Мианмар, е държава в Югоизточна Азия с обширна територия, разположена в северозападната част на полуостров Индокитай. На север граничи с Китай, на изток с Лаос, на югоизток с Тайланд, на запад с Бангладеш и с Индия на северозапад. Страната има над 2000 км брегова ивица на Индийския океан (Андаманско море и Бенгалски залив). По-голяма част от територията на Мианмар е с планински релеф. На запад се намират планините Аракан Йома, на север са крайните южни разклонения на Тибет, а на изток се простира платото Шан. Равнинна местност е централната и южна част на страната, където е равнината Иравади. Земята на Мианмар е богата на калаена руда, волфрам, цинк и нефт.

През 1989 г. страната официално сменя наименованието си от английското Бирма на бирманското Мианма.
В миналото територията на днешен Мианмар е принадлежала на няколко държави, като най-известна е Паган или Баган. Останалите държави – Ава, Пегу и Таунгу, в продължение на 5 века се борили за обединението на територията. Около XVII век Ава успява и обединява териториите и на останалите царства, с което Бирма става една от най-големите държави в Югоизточна Азия.

В хода на историята на Мианмар се развиват 3 колониални войни – първата през периода 1824-1826, втората през 1852-1853 и третата война през 1885 г. В резултат на последната война Великобритания успява да окупира Бирма и я включва в състава на Британска Индия.

Процесът, довеждащ до независимостта на Бирма през 1948 г. е съпроводен от освободително въстание от 1930 г. до 1932 г. (когато Великобритания отделя Бирма от Индия) и окупацията й от японските войски в периода 1941 - 1945 г.

Макар и изключително богата на природни ресурси, Мианмар не успява да излезе от групата на най-слабо развитите страни в света, като дори е най-бавно развиващата се в Югоизточна Азия. Под британско управление страната е била най-големия производител на ориз в света, и сред най-богатите на петрол британски колонии. След преврата през 1962 г. е въведен т.нар. "Бирмански път към социализма", който води до национализация на всички отрасли с изключение на земеделието.

Интерес към големите находища на нефт и природен газ на Мианмар проявяват компании от Русия, Китай, Индия и Тайланд.

Мианмар е сред страните, които изнасят ориз, юта, каучук и скъпоценни камъни (рубини, сапфири). Близо 98% от земеделските площи се падат на оризищата. Изнася се и опиум, извличан от мака, отглеждан между Лаос и Камбоджа под контрола на трафиканти на наркотици.

Една от най-големите забележителности на Мианмар е пагодата Шведагон. Тя представлява 98-метров позлатен будистки храм с конусовидна форма – ступа, разположен в град Рангун. Името на ступата идва от съчетанието „Shwe“ – злато, и „Dagon“ - древното име на града.

Друга забележителност е разположеният около ступата храмов комплекс Ботатхаун, който се състои от няколко десетки сгради, в една от които е построен огледален лабиринт със златните реликви на последния крал на Бирма – Миндон.

Интересен е фактът, че достъпът на жените до най-горната платформа е забранен, като дотам могат да стигнат само мъжете-будисти.

Според легендите, пагодата Шведагон съдържа реликви от четирима Буди: жезъл на Какусандха, воден филтър на Конагамана, част от туниката на Касапа и осем косъма от косата на Гаутама.