Република Филипини е страна в Югоизточна Азия, на 1 210 км от брега на континентална Азия. Филипините се състоят от 7 107 острова, около 700 от които са населени. Най-големите острови са Лусон, Минданао, Палаван и Миндоро.

Страната е бивша испанска колония, което предопределя да е една от двете католически държави в Азия, наред с Източен Тимор. На изток от Филипините се разлива Филипинско море, на запад - южно Китайско море, а на юг - Селебско море. Най-близката островна държава на изток е Палау, а на юг е Индонезия. Най-често островите се делят на три групи - Лусон, Висаяс и Минданао.

Името на страната идва от испанския пътешественик Руй Лопез, който кръщава островите Самар и Лейте „Филипинските острови“ на името на испанския крал Филип II през 1543 г. През различни периоди архипелагът е известен под различни имена като Испански източни Индии, Нова Кастилия и острови на Св. Лазар. Накрая, името Филипини започва да се използва за целия архипелаг.

По-важните исторически събития и дати обръщат вниманието на човек към историята на днешните Филипини от ХV в. По това време на островите съществуват малки феодални държави, които през 1521 г. испанската експедиция начело с Магелан открива. През периода 1564 г.-1572 г. испанците завземат крайбрежните райони. През 1744 г. избухва антиколониално въстание, което продължава 85 години. В 1898 г., след капитулацията на испанската армия в американо-испанската война, Филипините се обявяват за независима държава. Но около 1899 г.- 1900 г. американски войски успяват да окупират страната, а в периода 1941 г.- 1944 г. върху земите на Филипините ръка слага Япония. Паметната дата 4 юли 1946 г. е датата, на която е провъзгласена независимостта на Филипините.

Етническият състав на населението на Филипините, е следният: филипинци - християни - 90.8 %, филипинци – мюсюлмани - 4.2 %, планински народи - 3.9 %, аета (негритоси) - 0.1 %, китайци - 1.0 %. Официални езици са тагалог (пилипино) и английският, азбуката е латиница.

В конфесионалния състав на населението на Филипините, съотношенията са: християни - 84.4 %, независими филипински църкви - 8.3 %, мюсюлмани (сунити) - 5.7 %, местни традиционни вярвания и култове - 1.6 %.

Икономиката на Филипините е все още предимно селскостопанска, въпреки че леката промишленост бележи ръст. Нейното стопанство се развива в аграрно-индустриална насока. Страната разполага с находища на медна руда, хромити, сребро, злато, желязна руда, никел и манган. От промишлеността се развиват химическата и електронната промишленост, машиностроенето, хранително-вкусова, текстилна и др. Над половината от трудоспособното население на Филипините е заето в селското стопанство. Основни култури, които се отглеждат, са ориз, царевица, кокосова палма, захарна тръстика, абака, тютюн, банани, кафе и манго. При животновъдството се набляга на развъждането на едър рогат добитък и свине.

По отношение на туризма Филипините не могат да се оплачат - страната се посещава годишно от над 1 млн. туристи, които носят 1.7 млрд. долара приходи. Може би ще е достатъчно интригуващо ако се разкаже поне за 5 от всичките чудни кътчета на Филипините, които ще предизвикат интерес във всеки един човек.

Първото място са Шоколадовите хълмове. Те са уникална геологична формация от 1 268 конусовидни хълма с еднакви размери в провинция Бохол, Филипините. Името си дължат на кадифения шоколадов цвят, в който през есента се обагря иначе пищната зелена растителност на склоновете им.

Следват Оризовите тераси в Банауе, които са истинско чудо, създадено от човешка ръка. Някъде около две години са били необходими за изграждането на най-сложната система от оризови тераси, която се напоява от чистите, спокойни води на планински поток.

Палаван пък е едно от най-красивите места във Филипините. Това е най-голямата провинция в страната, в която влизат 1770 малки острова и едноименният главен остров Палаван. Красиви пейзажи, скални формирования и подземните реки близо до Сабанг – всичко това до неописуемост завладява и посетители, и авантюристи.

Виган е част от списъка на ЮНЕСКО с културното наследство. Градът е с архитектура, която отразява уникалната комбинация от стилове от различни краища на Филипините, Китай и Европа. Това, с което този град очарова, е градския пейзаж, който няма подобен никъде другаде на Изток и в Югоизточна Азия.

Батанес са намиращи се близо до Манила и Тайван острови, които представляват един изолиран свят – тук хората говорят на местен език, имат собствени обичаи и традиционно облекло, а пейзажът много повече напомня на Шотландия, отколкото на Азия. Това е точката, в която Индийският океан среща Южно Китайско море и бурните зелени вълни се разбиват в прорязаните вулканичните скали.