Малдивите
Малдивите са островна държава в Индийския океан, състояща се от група атоли и намираща се на югозапад от Индия, на около 700 км югозападно от Шри Ланка. Те са най-малката азиатска държава и по население, и по територия, както и страна, в която няма нито една река или голямо езеро. Най-високата точка на Малдивите е 2,3 метра над морското равнище, а средната височина е 1,5 м. Столицата се намира на най-големия атол и се нарича Мале.
Съществуват данни, че Малдивският архипелаг е бил заселен преди повече от 2000 години. Още от III век пр.н.е., по времето на великия Ашока, неговите жителите са били будисти. Около V-VI век по земите на Малдивите започва заселване на араби и персийци. Ислямът се превръща в основна религия през 1153 г., а проповедникът на исляма се самопровъзгласява за султан и основава династия, която просъществува няколко века. През 1558 г. се усеща и европейското присъствие, тъй като Малдивите попадат под владичеството на Португалия. През 1654 г. властта поема Холандската Ост-Индия. През 1887 г. Малдивите стават протекторат на Англия. Своята независимост извоюват на 26 юли 1965, а на 11 ноември 1968 г., след проведен референдум, са обявени за република. До 1970 г. Малдивите са почти напълно непознати.
Населението на Малдивите представлява смесица от различни етноси и култури, които са населявали островите по едно или друго време. Най-вероятно първите заселници са дошли тук от южна Индия и Шри Ланка.
В държавата специфичност е, че на базата на професия, имотно състояние, семейни връзки, произход и ислям, се определят социалните прослойки. Основно населението се дели на благородници и обикновени граждани, като социалният елит живее в Мале. В Малдивите съществува нулева вероятност туристите да се срещнат с местното население, тъй като курортите са построени на острови, където не живее местното население.
Общият брой на населението е 369 031 по данни от юли 2007.
Културата на Малдивите е повлияна от различни видове източници, но най-силно влияние оказват намиращите се в близост Шри Ланка и Индия. Официалният и най-широко разпространен език на Малдивите е дивехи, а английският се ползва широко в търговията и някои правителствени училища.
Древните крале пренасят будизма от континента на островите. След дългия будистки период мюсюлманите донасят със себе си Суни исляма. Суни е официалната религия за цялото население и изискване за получаване на гражданство. Въпреки че, това е преобладаващата религия, се забелязват и отделни части със суфизъм, като например някои мавзолеи, които днес се считат за културно наследство.
Малдивският архипелаг се състои от 26 атола, обединяващи 1190 коралови острова, заемащи територия от 90 000 кв.км. Това превръща Малдивите в една от най-разкъсаните и разпръснати на голяма територия държави в света. Всеки атол има средно по 5 до 10 населени острова и 20 до 60 ненаселени Само 203 острова са обитаеми, най-големият от които е Мале, където се намира и единственият град – столицата на Малдивите, и единственото пристанище.
През 2008 г. новият президентът на Малдивите обявява своето решение за закупуване на земи в Австралия, Индия и Шри Ланка, воден от проблемите с глобалното затопляне на климата и повишаването нивото на световния океан. Финансовите средства за закупуване на земите ще бъдат закупени със средства от туризма.
Кокосовите палми са националното дърво на страната и се намират в изобилие на островите. Недостига на прясна вода погубва и ограничава растителните видове на Малдивите – например мангото загива, тъй като солената вода се просмуква в почвата.
В икономическо отношение Малдивите дължи 30% от своя брутен вътрешен продукт на туризма. Туризмът е основната причина за развитието на икономиката на тази страна, както и за създаването на работни места. Първият курортен комплекс отваря врати през 1972 година.
В наши дни на Малдивите има 89 курортни комплекса с капацитет от 17 000 легла за 600 000 туристи, които са ежегодния поток от посетители годишно. Малдивите са предпочитана туристическа дестинация заради сравнително умерения климат, чистата синя вода, белите пясъчни ивици, възможността за практикуване на водни спортове целогодишно и заради изключително интересния и богат подводен свят.
Риболовът е вторият по значимост сектор на промишлеността след туризма, считан за основен за оцеляването на нацията. Малдивите могат да се похвалят с изобилие на различни видове риба - риба тон, баракуда, махи-махи (делфинова риба) и много други. Освен индустрия, риболовът е и развлечение, както за местните жители, така и за туристите. Около 50% от улова се изнася навън - основната част заминава за Шри Ланка, а останалата за Япония, Сингапур, Тайланд и Германия.
Риболовът и туризмът остават взаимосвързани и осланящи се преди всичко на кораловия риф за своето оцеляване.
Малдивите са най-известните острови на Екватора. Стотиците островчета на архипелага са пръснати в атоли в тюркоазените води на Индийския океан. Пищна растителност, прозрачни лагуни с искрящи брегове, топли и прозрачни води на океана и коралови рифове, изобилстващи с подводен живот. Това седи на визитната картичка на страната, която разкрива слънчевата страна на живота. Едно пътешествие до тази страна е равносилно на спасение - бягство от забързаната реалност, почивка в безметежен оазис и хармония с околния свят.
Хотелите в Малдивите са самостоятелни острови, предлагащи опростена елегантност, спокойствие и незабравими гледки. Забавленията на Малдивите през деня включват наблюдения на фантастичния подводен живот, риболов с местни жители, или просто дрямка в хамак под сянката на някоя палма. Вечерта на Малдивите удивява с потресаващата красота на залеза.
Малдивите са това, което всички ние сме имали в представата си като деца и сме рисували: бял пясък и ярко зелени палми. Но и нещо повече – това, за което си мечтаем, когато вече сме пораснали.
Местната кухня на Малдивите обикновено включва ориз, рибно къри, приготвено с добавяне на кокосово мляко. Пикантност на блюдата придават лаймът, чилито и дребният лук. Много популярен е местният хляб Roshi, който се яде заедно с mashuni - рибен коктейл, подправен с кокос, лук, чили и лайм.