Ислямска република Пакистан е държава в Южна Азия, част от т.нар. Широк Близък Изток, граничеща с Индия, Китай, Афганистан, Иран и Арабско море.

Пакистан е разположена на брега на Индийския океан, с брегова линия от 630 км. На север и северозапад в страната са планините Хиндукуш, на север - разклоненията на Хималаите, на запад-югозапад - части от Иранското плато. Източната половина на Пакистан е заета от западната част на Индо-Гангската низина, а югоизточната е отредена на пустинята Тар. Със своите 165 милиона жители Пакистан се нарежда на 6-то място по население в света и на 2-ро сред мюсюлманските държави.

Името на Пакистан е образувано като са взети първите букви от имената на всяка от мюсюлманските области от бившата Империя на Индиите – П - Пенджаб, А - Афгания, К - Кашмир, С - Синд, ТАН -Белуджистан. На езика урду „пак” означава „чист”, следователно като цяло името Пакистан означава „страна на истинските правоверни”.

Суверенната държава Пакистан съществува от 14 август 1947, придобивайки независимост от Британска Индия. Страната разполага с изключително богато историческото наследство на Пакистан, което датира от най-дълбока древност. Територията на днешен Пакистан е била постоянно населена отпреди 2 милиона години.

След извършени археологически разкопки на древното селище Мехргарх са открити доказателства за земеделие, животновъдство и зъболекарска дейност. Излизат свидетелства, че хората са живели в кирпичени къщи, складирали са зърното в хамбари, изработвали са сечива от мед, отглеждали са ечемик, пшеница, овце и говеда. Мехргарх е бил обитаван постоянно до около 2600 пр.н.е., допреди климатът да стане прекалено сух. В началото на второто хилядолетие пр.н.е. към днешен Пакистан се насочват с цел заселване индоевропейски племена от Централна Азия. С тях се поставя началото на Ведическата култура, която просъществува близо 1000 години, след което започва да се разлага поради настъпили културни, езикови и политически промени. Именно ведическата цивилизация поставя основите на индуизма.

Население на Пакистан наброява 161 830 хил. жители. Етническият му състав представлява пенджабци - 64.6 %, синдхи - 13.9 %, пущуни (афганци) - 15.6 %, белуджи - 3.3 %, брагуи - 0.8 %, и други - 1.8 %. Официален език в страната е урду, но са разграничени и други езици - пенджабски, синдхи, английски и белуджки. Мюсюлманите в Пакистан притежават 96.7 % от конфесионалният състав на страната, християни са 1.8 %, индуисти - 1.1 %, и други - 0.4 %.

Растителността в Пакистан е пустинна, полупустинна, саванна, а в планините се срещат широколистни и смесени гори, които заемат 3 % от площта на страната.

В стопанско отношение Пакистан се смята за предимно аграрно-индустриална страна. В селското стопанство работят близо 50% от трудоспособното население. Основни култури, които се отглеждат, са пшеница, ориз, захарна тръстика, памук, тютюн, картофи, цитруси, фъстъци и др. Животновъдство е слабо развито, като се развъждат едър рогат добитък, овце, кози и камили. От промишлеността са развити добивът на нефт и газ, въглища, хром, нефтопреработването, хранително-вкусовата, текстилната, металургията и машиностроене. Туризма в Пакистан е слабо развит, като около 350 хиляди туристи годишно посещават страната.

Столица на Пакистан е град Исламабад. По-големи градове са Карачи, Лахор, Фейсалабад, Равалпинди, Хайдарабад, Мултан и Пешавар.