Алжир, официално наричана Алжирска народно-демократична република, е държава, разположена в Северна Африка. Държават заема площ 2 381 714 кв.км и с тази си площ се нарежда на 11-то място в света. Алжир е 21 пъти по-голяма по площ държава от България. Столица на страната е град Алжир. На север Алжир граничи със Средиземно море, на юг с Мали, Мавритания и Нигер, на изток - с Либия и Тунис, а на запад с Мароко.

Официалните езици, които се говорят в тази страна, са два – арабски и френски. Паричната единица е динар.
Средиземноморското крайбрежие е единствената плодородна земя в Алжир. На територията на Алжир е разположена централната и източна част на Атласките планини, както и планините Ахагар. Пустинята Сахара заема централната и южната част на Алжир. Територията на Сахара е заета от камениста пустиня - хамада и пясъчна пустиня - ерг.

Алжир получава сегашните граници докато все още е част от Османската империя – Алжирските земи са представлявали три бейлика в рамките на османската държава: Константин, Титети (Медея) и Маскара (Оран). По това време алжирското крайбрежие преживява чести набези на пирати. Алжир смело се бори за своята независимост и през 1711 г. местни владетели успяват да обявят своята независимост от Високата порта. Но през 1830 г. в страната отново се налага чуждо владичество - французите налагат своята власт в Алжир, използвайки като повод инцидент със свой дипломатически представител. Но това не се оказва толкова лесно, тъй като на френските колонизатори им се налага да водят жестока борба за всяка педя алжирска земя с местното население. Успяват да наложат своята власт и налагат своя френски образец за страна – Алжир е разделен на департаменти, ръководени от префекти, а цялата страна се ръководи от генерал-губернатор.

Заселниците от Франция, Италия и Малта се разполагат в районите с най-плодородните алжирски земи и получават статут на пълноправни френски граждани. Местното мюсюлманско население остава в положение на население без права. Положението за тях е нетърпимо, което води до създаването на фронт за национално освобождаване и избухване в Алжир на партизанска война срещу френските колониални власти през 1954 г. В резултат, през септември 1959 г., Париж официално признава правото на независимост на Алжир. На 20 септември 1962 г. е датата, на която официално Алжир е призната за независима държава.

Алжир е аграрна страна, която е със силно развиваща се добивна промишленост – добива се желязна руда, фосфати и цветни метали. Водещ отрасъл е добивът на нефт и природен газ. От обработващата промишленост са застъпени металургията, машиностроенето, нефтопреработката, химическа и др.

В Алжир, благодарение на плодородните средиземноморски земи, земеделието е основен отрасъл на селското стопанство. Отглеждат се зърнени култури, грозде, цитруси, маслини и фурми, като е застъпено и производството на вино. По отношение на животновъдството се отглеждат овце, кози, камили и едър рогат добитък.
Алжир е страна, която разполага с множеството старини и музеи, които са достатъчна причина, за да се посети страната. Но едва 700000 чуждестранни туристи посещават страната и причина за това са атаките на ислямските фундаменталисти.

Етнографският музей Бардо, Музеят на местните изкуства, както и Музеят на изящните изкуства са сред най-добрите музеи в цяла Северна Африка.

Алжирският плаж Заралда привлича своите посетители с чудесно ваканционно селище и възстановено древно номадско поселение. Клисурата Чифа и Кабиля в планината край столицата Алжир пък предлагат чудесно изглеждащи пейзажи - през лятото са плантации за маслини, а през зимата предлагат чудесни условия за ски-спускания.
Клисурата Ел Каутара е друго чудно местенце, което предлага неповторима гледка към Сахара. Навътре в пустинята са разположени 7 свещени градчета, всяко от които се разпознава по характерно минаре на джамията - с 4 остри върха. Гардая е най-известното от тези градчета.
Оран е алжирски град, приет за основният икономически център в Алжир и втори по големина град в страната. Има много хотели и центрове за отдих, а крайбрежието около него предлага чудесни плажове, исторически забележителности и религиозни центрове.

Константина впечатлява със своя статут на град-естествена крепост, който е разположен на река Румнел. В неговата визитна картичка са записани дворецът на Ахмед Бей, училището за ислямски религиозни учители Медресето, както и местният музей, разполагащ с интересна колекция от археологически находки.