Либия
Великата социалистическа либийско-арабска народна джамахирия, ал-Джамахирия ал-Арабия ал-Либия аш-Шабия ал-Иштиракия ал-Узма, или Либия, е държава в Северна Африка. Нейните граници се определят от Средиземно море на север, Египет на изток, Судан на югоизток, Чад и Нигер на юг, и Алжир и Тунис на запад. Столицата на Либия е Триполи. Само 2,5% от територията са земеделски обработваеми, но има значителни находища на нефт и природен газ, които всъщност са основният двигател за тази страна и нейната икономика. С територия 1,8 млн. кв.км, от които 90% е пустиня, Либия е 4-та страна по площ в Африка и 17-та в света.
Либия има просторен излаз на Средиземно море, който представлява най-големият средиземноморски залив на Африка - Сидра. С дължина 1 770 km либийския бряг е най-голям от всички страни, които граничат със Средиземно море. В южна Либия се намира обширна част от Сахара, а източната част на страната е отредена на Либийската пустиня, с множество пръснати оазиси. Близо до границата с Чад се намират разклоненията на вулканското плато Тибести.
Либия се дели традиционно на Триполитания, Киренайка и Фесан. В Древна Гърция, Либия се употребява в по-широк смисъл, обхващащ цяла Северна Африка на запад от Египет. В някои случаи името се отнася дори за целия континент Африка.
Историята на Либия започва да се пише с оформянето на финикийски колонии по Средиземноморското крайбрежие. Хората от неолита можели да опитомяват едър рогат добитък и да култивират различни растения. През 700 г. пр. Хр. възникват гръцки колонии – Киренайка, а през V в. пр. Хр. Триполитания е завоювана от Картаген. Страната преживява римска окупация през II в. пр. Хр., а през VI в. Либия влиза в състава на Византийската империя. Територията, позната днес като Либия, е била владение на различни народи, като финикийци, картагенци, гърци, римляни, вандали и византийци. Арабското владичество и налагането на исляма в Либия става през VII в., а през XVI в. територията на страната влиза в състава на Османската империя. Италианците слагат ръка върху източна Либия и Триполитания съответно през 1912 г. и 1928 г., а през 1939 г. цяла Либия увеличава териториите на Италианската империя. Преживяла и британско и френско присъствие, Либия извоюва своята независимост 24 декември 1951 г., а през 1977 г. е провъзгласена Социалистическа народна либийска арабска джамахирия (СНЛАД).
Либия е рядко населена страна, като повече от половината население живее в градовете, като е концентрирано най-вече в двата най-големи града Триполи и Бенгази. Местните либийци представляват смесица между берберите и по-късно дошлите араби. Има малки етнически групи, като туареги и тебу, водещи номадски или полуномадски начин на живот. Говоримият език в Либия е арабски, който е и официален.
Етническият състав на Либия представлява: либийски араби - 83.8 %, араби от Египет и Тунис - 6.9 %, бербери - 5.2 %, туареги - 0.5 %, пакистанци - 1.0 %, други - 2.6 %.
Икономиката на Либия е доста по-добре развита от тази на много страни в Африка. Основният източник на доходи е добивът и износ на петрол. В Либия се добива и природен газ. Страната разполага с металургичен комплекс в Мисурата, както и с предприятия за производство на тръби и електрокабели. На второ място след добива на петрол е селското стопанство. Леката и хранителната промишленост са по-слабо развити. Основнита култура, която се отглежда, е финиковата палма, от която се добиват фурми и фъстъци. Животновъдството е примитивно, като се набляга на отглеждането на овце, кози, също и едър рогат добитък, коне и др.
Либия прави планове в бъдеще да развие заедно с Европа проекти в сферата на енергетиката. В тях е заложено Либия да може да захранва със слънчева енергия страните от Европа и по-специално тези от Средиземноморието.
Друга сфера, в която Либия се стреми да се развие, е международния туризъм. За съжаление страната няма почти никакъв опит в тази област и по тази причина първите и стъпки са твърде неуверени и нестабилни. Либия все още няма имидж на туристическа дестинация и малко хора я избират за да прекарат там ваканцията си.