Мавритания e голяма африканска страна, официално Ислямска република Мавритания, е държава в северозападна Африка. Граничи с Алжир на североизток, Мароко на северозапад, Мали на изток и югоизток, Сенегал на югозапад, и Атлантическия океан на запад. Страната е наречена на древното берберско царство Мавритания. Столица и най-голям град е Нуакшот. Поглеждайки картата на Африка, ясно се забелязват равните граници на Мавритания, образуващи геометрична фигура, тъй като при очертаването им в миналото не са не са съобразени с релефни форми и природни особености.

Мавритания, със своите 1 030 700 км², заема 29-то място по големина в света, като площта й е приблизително колкото тази на Египет. Централната част на Мавритания е заета от планински масиви и платата, а за най-ниската точка е определен басейнът на соленото езеро Себкхет Те-н-Дгхамча. Между бреговата линия и планинските райони се простират обширни глинести равнини или равнинни местности, покрити с пясъчни дюни.

Мавританската история може да започне да се проследява от 3 век след Христа. Тогава е отбелязан момент, когато берберите саханджа от Северна Африка се преместват на юг, последвани през VII-VIII век от арабите. Освен вторично арабско нашествие, до XV век по земите на днешна Мавритания прониква и политическата култура на черните държави от западен Судан – Гана, Мали и Сонгхай. През 1920 г. страната става колония на Франция, а през 1946 г. е обявена за „задморска територия”.

Мавритания извоюва своята независимост през 1960 г., а 1978 г. в мавританскта история е известна като годината, в която властта преминава в ръцете на военен комитет за национално възраждане (ВКНВ).
Мавритания официално е ислямска република. Към юли 2008 година населението й възлиза на 3 364 940 души. В етническо отношение повече от 80% са маври — народ със смесен арабско-берберски произход. Официалният език е арабския, като се говори предимно на негов местен бедуински диалект – хасания.

Широко разпространен е и френския език, тъй като страната е бивша френска колкония. Другите езици, разпространени в Мавритания, са арабски, волоф и туколор. Населението на Мавритания е еднородно по отношение на религиозната си принадлежност – почти 100% от населението изповядва сунитски ислям.

Мавритания е слабо развита аграрна страна. Основните икономически отрасли са скотовъдството, риболова и най-вече добива на желязо, чийто износ допринася за близо 50% от приходите на Мавритания. Природните ресурси, на които Мавритания разчита, са желязна руда, гипс, медна руда, фосфати, диаманти, злато и нефт.

Вносът в страната е насочен към продукти на тежкото машиностроене, транспортно оборудване, строителни материали, както и широка гама потребителски стоки.
В животновъдството е заложено отглеждат се едър рогат добитък, овце, кози и камили. В оазисите се отглеждат основно топлолюбиви и непретенциозни растения, като например фъстъци, бобови култури и финикови палми. Има четири основни вида земеделие: дъждовно, приливно, оазисно и поливно.

Мавритания е страна, която няма утвърдени позиции на туристическата карта и е слабопопулярна туристическа дестинация. Дори и фактът, че е смятана за родина на берберското племе маври, които са оставили своят културен отпечатък върхи голяма част от северна Африка и части от средиземноморска Европа, не й помага да развие този отрасъл на своята икономика.

Всъщност в Мавритания има някои неща, които наистина си заслужава да се посетят и това например е Оуадане – град, основан през 12 век, който в продължение на 5 века процъфтявал.

Мавритания има огромни и безкрайни плажове, по които за съжаление не могат да се видят туристи. Мавритания е една от страните, които се намират на маршрута на най-известното рали в света – рали Париж – Дакар.

Слабата реклама, липса на развита туристическа инфраструктура – все пречки, които застават на пътя на Мавритания за привличане на туристи.