Република Мали е държава в Западна Африка, седмата по големина страна в Африка. Границите на държавата се определят от Алжир на север, Нигер на изток, от Мавритания и Сенегал на запад, с Буркина Фасо и Кот д'Ивоар на юг и от Гвинея на югозапад. Страната няма излаз на море, тя е типична континентална държава, подобна на Чехословакия и Швейцария. Днешното название на страната е взаимствано от езика бамбара и означава хипопотам.

За белия човек зад името на Мали не се крие нищо сантиментално, но за африканците то е синоним на славно минало, когато съществувало могъщото кралство Мали с обширна територия (VII - XI в.).

Началото на историята започва да се пише с възникването на първите значителни държави в планинските части на Западна Мали. Първа е Ганайската империя, която в периода 700 г.-1075 г. не се разделя за миг със славата си на могъща търговска империя. Земите й са обхващали днешна Югоизточна Мавритания, голяма част от Мали, както и части от Сенегал. Владетелите на Ганайската империя като цяло не са допуснали исляма да завладее тези земи. Разпадът на тази могъща империя не закъснява и 1078 г. е записана като годината на краха, който е предизвикан от династични разпри.

Силни и мъдри крале са управлявали днешната държава Мали. Например при Гонго Муса Мали приема исляма и с това се откриват възможности за възприемане на високата арабска култура.

От Арабия и Египет са привлечени архитекти, математици, астрономи, географи, литератори, за да предадат своите знания на малийската младеж в основаните в страната университети. Владетелите учредяват и библиотеки, в които да бъдат събрани съкровищата на мисълта от цели епохи. Но към края на XV в. португалски, английски и френски завоеватели превръщат тази цветуща страна в пепелище.

Голям и силен владетел на днешна Мали е Франция. През 1883 г. французите установяват страната в напълно колониална зависимост и й дават името Френски Судан. Това положение продължава до 1960 г., тъй като продължителните борби на гордите и свободолюбиви малийци се увенчават с успех едва след Втората световна война в резултат на общия подем на национално-освободителните движения на народите в Азия, Африка и Латинска Америка, както и благодарение на огромната материална и морална помощ на Съветския съюз. В полунощ на 21 септември 1960 г. Мали се провъзгласи за свободна република.

Етническата палитра на населението на Мали включва народностите малинке, бамбара, фулбе, сенуфо, догони, сонинке, диула, туареги и др. Мали е страна, която е известна по света с толерантността между етносите. Нейната културата съчетава традициите на редица сахарски народи.

Мали е една от най-бедните държави в света. Икономическата активност на страната до голяма степен ограничена само до земите, които се напояват от река Нигер. Икономиката на Мали е крехка, тъй като тя е уязвима поради два основни фактора - климатични условия и зависимост от пристанищата на съседните страни, но не бива да се пренебрегва и нещо друго – Мали е изключително зависима от колебанията в цените на памука, който е главния й износ.

Индустрията на Мали е съсредоточена върху преработването на земеделски стоки. Страната разчита особено много на производството на памук и ориз в значителни количества. Добивът на злато и строителството са другите основни сектори на стопанството на Мали.

Мали е богата на полезни изкопаеми, сред които злато, уран, фосфор, желязо, боксит, гипс, гранит, мед, каолин, сол и варовик. Благодарение На чуждестранна помощ съветски геолози сондьори откриват, че в недрата на страната има уран, нефт, въглища, диаманти, железни, медни и манганови руди, злато, фосфорити, боксит и др. Разработването на тези подземни богатства ще осигури развитието на собствената тежка промишленост.

Транспортът е друг отрасъл от икономиката на Мали, който се развива бързо, и чрез който най-лесно се осъществява връзката с разните части на страната. Мали има 7 големи летища, а "Ер Мали" е чисто национална въздушна компания.

Интересен е фактът, че между България и Мали съществуват много добри отношения. В Мали сега работят български лекари, а български агрономи са създали голяма държавна ферма в околностите на Бамако. Опитът на наши инженери, архитекти и техници и използван при градоустройството на селищата.

Мали е държава, която е горд притежател на четири обекта на световното културно наследство. Ескарпът Бандиагара представлява природен и културен паметник и в списъка на ЮНЕСКО от 1989 година. Джене е старият град, с който върви заедно и Голямата джамия, фигуриращ в списъка от 1988 година. Гробницата на цар Аския Мохамад I в Гао е призната от ЮНЕСКО през 2004 година. Последен, но не и по важност, е град Тимбукту – културно-исторически паметник, в списъка на ЮНЕСКО от 1988 година.