Република Гвинея-Бисау е държава в Западна Африка, определено една от най-малките и най-бедните държави в континентална Африка.

Гвинея-Бисау е бивша колония на Португалия, която получава своята независимост след свалянето на авторитарния режим в метрополията през 1974 г. Границите на Гвинея-Бисау се определят от Сенегал на север, Гвинея на юг и изток и от Атлантическия океан на запад. Освен континенталната си част, страната включва и остров Болама и архипелага Бижагош (около 60 малки острова).

Крайбрежният архипелаг Бижагош е защитена зона със статут на резерват. Повърхността на страната се повишава от ниското заблатено и силно разчленено крайбрежие към вътрешните равнини и разклоненията простиращият се на изток планински масив Фута Джалон.

От историческа гледна точка в перидоа от XIX век до началото на XIII век територията на Гвинея-Бисау влиза в състава на държавата Гана, а от XIII век до XV век земите й принадлежат на средновековната държава Мали.

Чуждото присъствие и управление на днешна Гвинея-Бисау продължава и през 1446 г. териториите на Гвинея-Бисау са завладени от португалците. През XVII век европейците започват да развиват тук търговия с роби. Страната се съществува като португалска колония в периода от 1879 г. до 1973 г., повече известна като Португалска Гвинея, която е присъединена административно към Кабо Верде.

Като всеки един народ, бунтуващ се срещу подтисничеството, през 1956 г. Избухва националноосвободително възстание, ръководено от Амилкар Кабрал. През 1963 г. все още продължава въоръжената освободителна борба под ръководството на Африканската партия за независимост на Гвинея и островите Кабо Верде. Успехът, макар и късно, идва и на 24 септември 1973 г. е обявена независимостта на Гвинея-Бисау от Луиш де Алмейда Кабрал, брат на убития в Конакри Амилкар Кабрал. През 1974 г. Португалия признава Гвинея-Бисау за независима държава и изтегля своите войски.

Населението на Гвинея-Бисау не е с разнообразен етнически състав – група нигер-конго - 98.5 % и други - 1.5 %. При конфесионалния състав положението е следното: мюсюлмани - 43.6 %, християни (католици) - 6.9 %, и местни традиционни вярвания и култове - 49.5 %.
Официален език в страната е португалският, но са разпространение и други езици като гвинейски криулу (на португалска основа), баланте и фулбе.

Гвинея-Бисау е страна с разнообразна култура за мащабите си, съчетаваща местните африкански традиции с колониалното португалско влияние.

В икономическо отношение Гвинея-Бисау смело може да се твърди, че страната има слабо развита икономика и се нарежда сред 10-те най-бедни държави в света. Силно се акцентира най-вече на земеделието и риболова. Върху 11-те% обработваеми земи се отглеждат фъстъци, маслени и кокосови палми, ориз, памук, какао и захарна тръстика.

Гвинея-Бисау е на шесто място в света по производство на кашу. При животновъдството е развито развъждането на овце, говеда и свине. Страната има големи петролни находища, които поради липсата на капитали не могат да се експлоатират максимално и се произвеждат само 400 000 барела на ден. В Гвинея-Бисау има залежи на диаманти и злато, които при възможност за извличане биха спомогнали за развитието на страната.