Република Гвинея е държава в Западна Африка. Страната граничи на север със Сенегал и Мали, на изток с република Кот д'Ивоар, на юг с Либерия, на югозапад със Сиера Леоне, на северозапад с Гвинея-Бисау. Западната й граница се пада на Атлантическия океан, който е силно разчленен, с множество ниски острови. По Атлантическото крайбрежие се простира тясна низина, ограничена от стръмните склонове на планините Фута Джалон.

Името на страната е взаимствано от думата "гвинея", която е от берберски произход и означава общност на чернокожи суданци. Както останалит еафрикански държави, и Гвинея преживява периоди на чуждо владичество. През ХV в. територията на Гвинея е включена в състава на държавите Гана и Мали, а през ХVI в. португалски мореплаватели описват крайбрежието на страната. През 1725 г. Племето фулбе създава военно-феодална държава. В края на XIX век, или по-точно през 1896 г., Гвинея е колонизирана от Франция, след като френски войски завземат цялата територия на Гвинея. В далечната 1904 г. страната влиза в състава на федерация Френска Западна Африка. Едва на 2 октомври 1958 г., след проведен референдум, е провъзгласена независимостта на държавата, като за президент е избран Ахмед Секу Туре.

Населението на Гвинея се състои от няколко етнически групи. Етническият му състав е следните съотношения – в областта Фута Джалон преобладават фулбе – приблизително 40 % от общото население, в северната част живеят малинке - 30 % от населението. 20% се падат на други големи етнически групи като киси, кпеле и сусу. Конфесионалният състав на населението на Гвинея представлява мюсюлмани - 82.9 %, християни (католици) - 4.4 %, както и местни традиционни вярвания и култове - 12.7 %.

Официалният език, който се говори в Гвинея, е френски, но се срещат още 8 местни диалекта – фулу малинке, сусу и други, които се основават на латинската азбука.

От икономическа гледна точка положението в Гвинея не е блестящо. Стопанството на страната е изостанащо, като основата му е добивът на боксити. Изнасят се 12 млн. т., които дават около 80% от приходите в икономиката. В селското стопанство се залага на отглеждането на фъстъци, маслодайна палма, кокосова палма, ориз, памук, какао, кафе, захарна тръстика и банани. Животновъдството е слабо развито, като се отглежда едър рогат добитък, свине и овце.

Диамантите и златото са друг източник, който осигурява печалби на страната. Интерес към минералните богатства на страната проявяват канадски и китайски компании. Гвинея полага усилия в привличането на чужди инвестиции и провежда активна борба с корупцията.