Буркина Фасо e държава в Западна Африка, която е от онези страни, които нямат излаз на море. Граничи с Мали, Бенин, Того, Кот д'Ивоар, Гана и Нигер. Погледнато от гледна точка на релефа, Буркина Фасо представлява хълмисто плато, чиято надморска височина е около 750 м. Старото име на страната е Горна Волта, а местните й жителите са наричани буркинабе.

Откритите в северозападните части на Буркина Фасо оръдия на труда свидетелстват, че страната е била населена още преди 14 000 години от ловци и събирачи. Между 3 600 и 2800 г.пр.Хр. се появяват селища на земеделци. Първите държавни обединения по тези земи – Моси и Ятенга, възникват през XII век. След няколко века самостоятелно съществуване, през XV и XVI век, днешна Буркина Фасо влиза състава на кралство Сонгхай.

По-късно по-голямата част от страната е включена в състава на кралството на моси. През 1896 г. кралството на моси Уагадугу преживява нашествие на френски войски и е превзето от французите. До 1904 г. постепенно цялата територия на днешна Буркина Фасо е завладяна от французите и включена в състава на Френска Западна Африка под името Горна Волта. През 1958 година Горна Волта е провъзгласена за република в рамките на френската общност. На 5 август 1960 година е обявена нейната пълна независимост.

В етническия състав на населението на Буркина Фасо влизат 14 народа от групата нигер - конго - 94.3 %, туареги - 3.4 %, сонгаи - 1.5 %, и други - 0.8 %. Конфесионалният състав е следния: мюсюлмани - 38.9 %, християни - 21.6 %, местни традиционни вярвания и култове - 39.5 %. Официален език на Буркино Фасо е френският, но се използва и езикът море (моси).

Буркина Фасо е една от най-бедните и икономически най-слабо развитите страни. Голяма част от икономическата дейност от страната е финансирана от международна помощ. Основа на икономиката е селското стопанство, където по-важните култури, които се отглеждат, са фъстъци, сорго, царевица, ориз и памук. В селското стопанство водеща роля има животновъдството - едър рогат добитък, овце, кози.

Промишлеността е слабо развита и е представена главно от предприятия, преработващи селскостопански суровини. Има добив на мед, желязо, манган и най-вече на злато – тези добивни отрасли се развиват много през последните години. В Буркина Фасо се намира едно от най-големите в света находища на манган.

Буркина Фасо е интересна страна, например с нейната култура. Маските и танците са двата основни елемента в тази култура. Народният театър в Уагадугу пък е център на социалните и културните събития в страната, като е избран за домакин на ежегодния Пан-Африкански филмов фестивал (FESPACO). Друг културен център е Лаонго, където са изложени творби на творци от цял свят, майстори на извайването на камъка.

Буркина Фасо по отношение на туризма е като нешлифован диамант. Предлага много предизвикателствата при сблъсъка с местната култура, традиции и порядки, които оставят на туриста незабравими спомени.

Тази страната просто очарова със запазена си автентична племенна култура, шарени пазари и природни резервати. Буркина Фасо не може да се похвали с многобройни туристически атракции, но заради географското си положение се оказва сред честите маршрути на пътешествениците, решили да пребродят Африка.

Столицата на Буркина Фасо е много добра начална точка на едно пътешествие. В близо до малкото градче Банфора пък се намира водопадът Карфигуела, който задължително трябва да се види ако веднъж човек стигнал до Буркина Фасо. Градчето Бобо-Диуассо е привлекателен за феновете на културния туризъм. За любителите на животинското царство Буркино Фасо предлага националния парк "Арли".