Того, с официално название Тогоанска република, е държава в Западна Африка. Страната е разположена на брега на Гвинейския залив и заема площ от 56.8 хил. кв. км. На запад граничи с Гана, с Бенин на изток и с Буркина Фасо на север. Того има излаз на Атлантическия океан, което се явява и една от нейните граници. В релефа на Того преобладават хълмисти равнини, плата, крайморска равнина с лагуни, както и планините Того.
Столица на страната е град Ломе.

За историята на Того преди появата на португалците по тези земи няма много информация. Затова и по-важни исторически събития и дати за Того датират от ХV в., когато португалците откриват крайбрежието и го наричат "Робски бряг".

В периода XI-XVI век по тези земи е регистрирано присъствието на различни племена, нахлули от няколко посоки и установили се по крайбрежието. От XVI век днешен Того и бил един от основните източните на роби и това продължило около 200 години. На тази подробност страната дължи името си „Робски бряг”.

ХIХ в. в историята на Того е белязан от няколко важни събития. Едно от тях е образуването на феодални държавни обединения - Еве (на юг), Котоколи (в центр. части) и Чокоси (на север).

Другото е установяването на германски протекторат над Того след като е подписано споразумение през 1884 г., с което Германия обявява брега и вътрешните територии за свои. Това продължава до края на Първата световна война. през 1919 г. Западно Того става подмандатна територия на Англия, а след подписване на Версайския договор Того става част от френската колониална империя.

През 1956 г., след референдум, Западно Того влиза в състава на британската колония Златен бряг (Гана). Денят на извоюване на независимостта идва – на 27 април 1960 г. Того е провъзгласена за независима държава.

Етническият състав на населението на Того е съставен от 98,7% за групата нигер-конго, в която влизат 15 народа, 0,5% се падат на хауса, и на други етноси - 0.8 %. По земите на Того конфеционалният състав на населението е в следните съотношение – 45,3% изповядват християнска религия, 14,2 % се кланят на Аллах, а 40,5% вярват в местни традиционни вярвания и култове. Официален език в Того е френският, но се срещат и други като еве и кабре.

В икономическо отношение Того е изостанала аграрна страна. Икономиката й разчита най-вече на селското стопанство, като в него са азети 80 % от трудоспособното население. Главните износни култури са памук, какао, кафе, но се отглеждат още ориз, маниока, царевица, просо и др.

На север е развито пасбищно животновъдство - едър рогат добитък, кози и др. В страната се добиват фосфати – страната е на 4-то място в света по производство на тази суровина, и мрамор. Того разполага с циментов завод, текстилна и обувна фабрика, както и малки предприятия на хранително-вкусовата промишленост.

Столицата Ломе има голямо пристанище, което играе важна роля за снабдяването със стоки не само на Того, но и на Буркина Фасо, Нигер и Мали. Страната е важен преразпределителен център за регионален износ на автомобили втора ръка, парфюми, алкохол и цигари.

Того, въпреки малките си размери, е страна, представляваща целия регион, привличаща със своя западноафрикански микросвят: изпълнена с живот музика, мистични религиозни ритуали и екзотична кухня, вкусна и пикантна. Като цяло столицата Ломе и нейните плажове привличат по-голямата част от туристите, вътрешноста на страната е голяма конкуренция с уникалната си култура в селцата и техните пазари и фестивали.

В Ломе интерес представлява Националният музей, който разполага с хубава колекция от древна керамика, антики, куриозни предмети и дърворезба.

Анехо е била колониалната столица на Того. Красотата на града се разкрива вечер, когато навън излизат музиканти и продавачи на храна и изпълват въздуха с аромати най различни звуци.

Най-големият природен парк на страната е Фазао-Малфакаса. Той се намира сред красивите планини Малфакаса в централно Того и представлява гъсто заселена с дървета савана, с множество водопади, скали и хълмове. В Зона Малфакаса, от върховете на планините, се разкрива разкошна гледка към равнините.