Република Бенин е държава в Западна Африка и се простира на площ от 112 622 кв.км., които се разстилат по брега на Гвинейския залив. До 1975 г. държавата е била известна с първото си име – Дахомей. Граничи с Того на запад, с Нигерия на изток и с Буркина Фасо и Нигер на север. На северозапад се намират планините Атакора, а на юг се простира крайморска низина. Бреговата линия е слабо нарязана с многобройни лагуни.

През ХV в. по крайбрежието на Бенин проникват португалски роботърговци, към които през ХVII в. се присъединяват холандци, французи и англичани. Територията получава наименованието "Робски бряг", а в средата на ХVII в. в централните части на страната възниква феодална държава Дахомей.

В средата на XIX в. Дахомей започва да губи статуса си на регионална сила и през 1892 г.-1894 г. французите успяват да го завладеят и обявят Дахомей за колония на Франция. 1904 г. в историята на днешен Банин се помни с това, че страната е включена в състава на Френска Западна Африка. През 1958 г. тя получава автономия като Република Дахомей, а на 1 август 1960 г. получава пълна независимост под названието Република Дахомей.

Африканската държава Дахомей е образувана от няколко етнически групи в равнината Абомей. В Бенин съществуват около 60 етноезични групи, представители на три африкански езикови семейства - нигер-конгоански, нило-сахарски и афро-азиатски.

Етническият състав на населението на Бенин представлява: група нигер-конго (10 народа) - 97.2 % , денди - 2.0 %, и други - 0.8 %. При религията по земите на Бенин нещата съотношенията са следните: християни - 28.2 %, мюсюлмани (сунити) - 13.7 %, и местни традиционни вярвания и култове - 58.1 %. Официалният език на Бенин е френският, но се използва още и фон.

Бенин е аграрна, икономически изостанала страна.Но все пак нейната икономика е развиваща се, основаваща се на селското стопанство, в което са заети 70 % от населението, както и на памучното производство и регионалната търговия. Главните култури, които се отглеждат са памук, маслена палма, кокосова палма, тютюн и др. Промишлеността е слабо развита, като основните отрасли са хранително-вкусова, текстилна промишленост, производство на растителни масла, цимент, дърводобив, сглобяване на автомобили, мотоциклети и велосипеди. В Бенин се добиват мрамор, варовик и нефт.

Котону е икономическата столица на Бенин, а също така и най-голям град в страната. В него има туристически забележителности като например католическата катедрала, централната джамия, стадион, огромният пазар, и Националният университет на Бенин.

Характерна забележителност за града, както и за цял Бенин, са мотоциклетните таксита известни като земиджанс. Неможе да се пропусне и факта, че в Котону има площад наречен "България", в центъра на който е издигната голяма статуя на Георги Димитров.
Порто Ново е пристанищен град и официална столица на Бенин.

Той също разполага с множество забележителности - Етнографският музей, който притежава богата колекция от маски йоруба, Дворецът на Крал Тофа, който сега е превърнат в музей и разказва за някогашния живот на кралските африкански особи. Музеят Да Силва пък е интересен с това, че съхранява в себе си история за завърналите се афро-бразилци.

Други забележителности са църквата в бразилски стил, която сега е джамия и Институтът за висше обучение на Бенин. Стадион Муниципал и Стадион Шарл де Гол са двата най-големи стадиони в града, които също си заслужава да се видят.

Националният парк Пенджари е разположен в северозападен Бенин и е известен с огромният брой диви животни, които го обитават, включително слонове, хипопотами, маймуни, лъвове, биволи, антилопи. Но популярността му идва най-вече от огромният брой птици, живеещи на територията му.