Еритрея е държава в Източна Африка, основана през 1993 г. след отделяне от Етиопия. Еритрея се намира в Североизточна Африка, по-точно на Сомалийски полуостров.

Общата площ на тази африканска страна е 121.1 хил. кв. км.и те са заключени между границите с Етиопия, Судан и Джибути, като има и брегова линия с Червено море. Северозападните части са заети от планинско плато с най-висока точка връх Хамоет. По крайбрежието се простира равнинна ивица, част от депресията Данакил.

Част от страната са островите Дахлак. Постоянни реки няма. Еритрея контролира група острови близо до централният ѝ бряг, известни като Дахлак. Плодородните равнини са в западната част на страната, докато източната част е предимно пустинна.

Най-ранното свидетелство, отнасящо се до територията на съвременна Еритрея, е от египетска експедиция. По-късни сведения има от времето на фараон Хатшепсут от oколо XV пр.н.е. Съвременното си име страната получава през 19 век от италианските колониалисти, като думата „еритрея” на гръцки означава буквално "Червено Море".

През III в. територията на Еритрея влиза в състава на Аксумското царство, а в периода VIII-XIII век голяма част от нейната територия попада под влиянието на суданския народ беджа. Възникват 5 кралства - Накис, Баклин, Базин, Джарин и Ката. Народът беджа разпространява исляма в тези части на Африка и така увеличава влиянието на Омаядския халифат.

Следващият владетел на Еритрея е Етиопия. Части от днешна Еритрея са принадлежали на абисинското царство Аксум. Османските войски завземат крайбрежието на днешна Еритрея през ХIХ в.

Статут на колония страната придобива през 1890 г., когато Еритрея става италианско владение – именно италианците обединяват разпокъсаните земи на страната, обединяват ги, като създават колония, и им дават името Еритрея. 1941-1952 г. - страната се управлява от британска администрация – това се случва след като през 1941 г., по време на Втората световна война, италианските войски в Африка са разбити от Съюзниците.

10 години по-късно ООН взема решение Еритрея да съществува като автономна област в състава на Етиопия. Това не е в интерес на Еритрея и в нея се заражда Еритрейски народен фронт за освобождение през 1970 г. очакваният резултат се постига и на 24 май 1993 г. е провъзгласена независимостта на държавата Еритрея.

В Еритрея живеят 9 етнически групи като най-голямата група е тази на тиграите – 48%. Останалите проценти са разпределени между народите тигре, афари, кунама, сахо, билен, хедареб, нара и рашаида. В конфесионалния състав на населението на Еритрея исляма и християнската религия са почти наравно разпределени – 51,2% от хората са мюсюлмани, а на християните се падат 48.4 %. Официален език в Еритрея са тиграи и арабският език.

Стопанство на Еритрея е едно от най-слабо развитите. В основата на икономиката е залегнало селското стопанство, в което са заети 80 % от населението. Растениевъдството, като отрасъл на селското стопанство, залага на отглеждането на памук, тютюн, пшеница, просо, цитруси и др., а животновъдството – на развъждането на едър рогат добитък, овце, кози и камили.

В пустинните райони на Еритрея има добри условия за развитие на скотовъдството и риболова. Основни отрасли на промишлеността са нефтопреработването, текстилна, кожена, шивашка и хранително-вкусова промишлености, както и добивът на морска сол. Има открити находища на злато, мед, желязна руда, никел, хром и др., а в шелфа е открит нефт.

Поради факта, че в древността много търговски пътища са пресичали днешна Еритрея, днес се виждат отпечатъците, които културното влияние на много народи е оставило по тези земи. Най-забележимо обаче е италианското влияние, особено в столицата Асмара.

Интерес е и фактът, че през 2006 г. Еритрея обявява, че ще стане първата държава в света, която ще превърне цялото си крайбрежие в екологично защитена зона.

Туризмът в Еритрея е отрасъл, който постепенно се развива. До скоро като се чуе Еритрея изниква асоциация с „война”. Но това положение отшумява и страната се трансформира от нежелана в една привлекателна туристическа дестинация.

Асмара е столицата на Еритрея и си заслужава да бъде посетена, за да се наслажди човек на чудесен климат и на архитектурно-поразяващи улици, за да бъде разгледана италианската архитектура.

Булевардът на Освобождението е основната и най-оживена улица, на която могат да бъдат видени редица културни забележителности – с Романската порта на оперния театър, Католическата катедрала, впечатляващата фасада на кино "Империо" и др. Отлично оборудваният Национален музей на Асмара предлага експонати, свързани с националната борба за независимост, с етническите групи и традициите им.