Екваториална Гвинея е държава в Централна Африка, край Гвинейския залив. Екваториална Гвинея е пръснала своята територия върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и други. Името на страната идва от близостта й с Екватора.

Голяма част от нейните земи са заети от национални паркове и защитени територии. Екваториална Гвинея на север граничи с република Камерун, а на изток и юг с република Габон, на запад има излаз на Атлантически океан. Континенталната част на страната се характеризира с предимно нисък релеф.

За първи обитатели на днешна Екваториална Гвинея се считат пигмеите. Всъщност, първите земи от тази днешна земя, които са открити от португалският откривател Фернандо По, търсещ път към Индия през 1472 г., са тези на остров Биоко. Населението, обитаващо този остров било буби. Португалецът нарекъл острова formosa – „красив“, но името му скоро било сменено с това на неговия европейски откривател. Островите Фернандо По и Аннобон били колонизирани от Португалия през 1474 г.

Между 1827 г. и 1843 г. Англия основала своя база на острова. През 1959 г. островите Фернандо По и Рио Муни са обявени за задморски провинции на Испания. През 1963 г. Испанска Гвинея представлява вътрешна автономия. Благодарение на действието на освободителното движение на 12 октомври 1968 г. страната получава своята независимост. 1973 г. е приета и нова Конституция, по която Екваториална Гвинея става независима държава.

Населението на Екваториална Гвинея е приблизително 700 000 жители. Етническият състав на страната има следните съотношения: група бенуе-конго - 93.3 %, фернандино (негри, върнали се от Америка) - 1.4 %, и други - 5.3 %. Официален език на страната е испанският, а официалната религия – християнство.

Екваториална Гвинея има развиваща се икономика. Приходите идват главно от добив на петрол, селско стопанство и риболов във водите на Атлантическия океан. В селското стопанство, което е ориентирано главно към износа на страната, е застъпено отглеждането на култури като какао, маниока, банани и ямс. В тази страна животновъдството не е развито. Причина за богатството на Екваториална Гвинея е, че благата се разпределят между много малко хора. В Екваториална Гвинея започва развитие на нефтодобив на базата на откритите шелфови находища.

Най-доброто време за посещение на Екваториална Гвинея са месеците ноември, декември, януари и февруари, когато валежите са най-оскъдни. Посетителите на страната задължително трябва да посетят няколко по-известни и привлекателни места. Водопадите на Мока, езерата Биао и Лорета са сред популярните места на страната и не бива да бъдат подминати с лека ръка. Друга забележителност е националният парк Монте Ален – прекрасна природа и неподозирана красота и гледки оформят визитната картичка на това кътче.

Трябва да се разгледа Малабо – малък, но привлекателен град, с приятна испанската колониална архитектура, открити площадки и оживен пазар. Пясъци и слънце предлага Арена Бланка, който е единственият бял плаж на остров Биоко. По време на сухия сезон тук могат да бъдат видяни хиляди пеперуди.