Демократична република Конго е държава в Централна Африка, трета по големина на континента и 12-та в света със своята площ от 2 344 858 кв.км. Страната е позната и под името Белгийско Конго, а също и като Заир в периода 1971 г.-1997 г. Демократична република Конго граничи с 9 държави, както и има излаз на Атлантическия океан – с Република Конго на северозапад, с ЦАР на север, със Судан на североизток, с Уганда и Танзания на изток-североизток, с Руанда и Бурунди на изток, със Замбия на югоизток и Ангола на югозапад. Брговата ивица на ДР Конго е малка, едва 37 километра.

2/3 от територията на страната са разположени на юг от Екватора, а останалата 1/3 – на север от него.
Счита се, че първите заселници в контловините на река Конго– народите банту, са живели по земите не днешната република още преди V век.

Пъровто кралство се сформира 10 век по-късно. То носи името Конго и заема много по-големи територии, отколкото днешен Конго. Европейското присъствие не се разминава и на тази държава. През 1482 г. по крайбрежието на Конго започват да акостират португалски кораби. Те, развивайки търговията с роби, много способстват за упадъка на кралството. С тяхното съществуване по земите на Конго не свършват апетитите към кралството.

През XIX век, след експедициите на Дейвид Ливингстън, нараства интересът на еврпоейските колконизатори към Централна Африка. Например белгийският крал Леополд II сключва договори за протекция, като единствената му цел е да сложи ръка на териториите по поречието на река Конго. След състояла се Берлинска конференция от 1884г.-1885г. тези земи от кралство Конго стават частно владение на белгийския крал.

С това се бележи един период, в който народа и кралството страдат много от управлението на Леополд II. Но това не продължава дълго, тъй като той е принуден през 1908 г. да се откаже от своите частни владения в полза на самата белгийска държава. Народът на днешен Конго започва да се противопоставя и да недоволства от положението и през 1960 г. избухват масови безредици, вследствие на които идва един мечтан момент – на 30 юни 1960 г. Белгия дава независимост на Конго.

В етническият състав на населението на Демократична република Конго влизат 12 основни етнически групи, като около 80% от жителите принадлежат на народите банту. Основната религия, която се изповядва по тези земи, е християнството – католицизъм и протестанство. Сред населението също така са разпространени религии като исляма, както и местно християнско вероизповедание – кимбангизъм. Официален език на Демократична република Конго е френският, но са широко застъпени и т.нар. национални езика лингала, кингвана, киконго и чилуба.

До 1960 г., преди колонизаторите да се изтеглят от земите на днешна Демократична република Конго, тази страна е най-индустриализираната на континента след Република Южна Африка. Тези сътресения и размирици водят страната до състояние на пълен колапс.

Демократична република Конго разполага с огромен природен ресурс на богати запаси от мед, злато, сребро, диаманти, нефт, кобалт, уран, въглища и други. ДР Конго дава около 80% от всички запаси на кобалт в света. Промишлеността на страната е съсредоточена върху преработката на природни богатства.

Друг важен източник на икономиката на Демократична република Конгоса нефтените рафинерии, както и производтсвото на цимент и каучук. Други развити отрасли са производството на обувки, хранителни стоки, текстил и тютюневи изделия. Заводите са съсредоточени в по-големите градове. В селското стопанство се залага на отгелждането на кафе, каучук, захар, чай, какао, касава, царевица и ориз.