Република Кения е държава в Източна Африка, кацнала на брега на Индийския океан. Екваторът преминава през средата на държавата и я дели на две почти еднакви части. На север Кения граничи с Етиопия, на изток със Сомалия, на югоизток с Индийския океан, на юг и югозапад с Танзания, на запад с Уганда и на северозапад със Судан. Кения заема североизточната част на силноразчленената Източноафриканска разломна област - грабени, езера и вулкански конуси. Брегът на страната е слаборазчленен и е с откоси.

Следи от най-древните представители на човешкия род са открити на територията на кения. Хората от народността банту основават арабски и африкански селища по тези земи през VII век, а в периода от XI-XV век се появяват първите градове-държави. Португалските завоеватели на подминават и тази частица от африканския континент и установяват своето владичество през 1497 г.

XIX век е белязал историята на Кения с навлизането на другите колонизаторни сили по кенийските земи - германци и англичани. През 1895 г. Кения става британски протекторат, а през 1920 г. – британска колония. През 1925 г. Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение, като през същата година избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 г. е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 г. Кения получава своята независимост, а от 1964 г. става република с президент Дж. Кениата.

В Кения се различават около 40 етнически групи, като най-голяма е тази на нигер-конго - 65.0 %, следвана от шари-нилската група - 28.3 %, както и други по-малки като сомалийци - 2.5 %, оромо - 1.0 %,и други - 1.2 %. Кения има два официални езика – английски и суахили.

В Кения се изповядват много различни религии, но християнството и ислямът преобладават. В това отношение страната може да се подели на два района – крайбрежна, предимно ислямска част, и вътрешна – предимно християнска.

Кения е развиваща се страна. Икономиката и е бързоразвиваща се, в която основните сектори са селското стопанство и туризма. Продукцията от селското стопанство е предназначена най-вече за вътрешния пазар, и съвсем малка част се изнася в чужбина. Отглеждат се свине, птици (за месо и яйца), както и едър рогат добитък (за месо и мляко). Отглеждат се кокосови орехи, ананаси, захарна тръстика, а в планинските и платовидни области – чай и кафе. На високите места, но само където релефа позволява, се отглеждат зърнени култури (главно пшеница и царевица).

Благодарение на излазът на Индийския океан тук процъфтява риболовът. Промишлеността е представена основно от предприятия за преработка на селскостопанска продукция. В Кения функционират текстилни, циментови, нефтопреработващи и други предприятия.

През годините Кения развива все повече своя туризъм и трупа необходимият опит и традиции в посрещането на чуждестранни туристи. Когато се спомене името Кения, в съзнанието на всеки човек изниква представата за красива екзотика, за диви животни и сафари. Кения е красива палитра от изключителни природни дадености и прекрасен климат. Кения има разнообразна природа - гигански планини, пустини, пясъчни плажове, хълмисти пасища.

Околната среда на страната предлага уникална възможност човек да се откъснете поне за малко от ежедневния стрес и динамика. Друго, с което Кения е известна, е това, че е вероятно най-атрактивната дестинация за сафари. На плажната ивица на Индийския океан при грациозно полюшващите се, приказно красиви палми и просторните пясъчни ивици, човек, потънал почти в нирвана, може да посрещне изгрева, да остане насаме със себе си и, отдал се на безграничността на тази екзотична природа, може да мисли само за едно - любовта.

В Кения се намира националния резерват Масай Мара, както и над 50 други парка и резервата за опазване на фауната. Кения е една от страните в Африка с най-добри перспективи за развитие в бъдеще.