Танзания, официално Обединена република Танзания, е държава в Източна Африка. Страната граничи с Кения, на северозапад с Уганда, Руанда и Бурунди, на запад с ДР Конго, на югозапад със Замбия и Малави, и на югоизток с Мозамбик. На изток бреговете на Танзания се мият от водите на Индийския океан. Бреговата линия възлиза на 1424 километра.

В североизточната част на страната релефът е планински. Там се намира Килиманджаро, най-високата планина на африканския континент. На север и запад Танзания граничи съответно с две от т.нар. велики езера – езерото Виктория, най-голямото в Африка, и езерото Танганика – най-дълбокото в Африка. В централната част на страната е разположено голямо плато, покрито с равнини и обработваема земя. Името на държавата е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави Танганайка и Занзибар.Танзания разполага с уникално географско разположение, съчетаващо най-високата точка на Африка — връх Кибо, с равнини, езера, и дълга брегова линия на Индийския океан.

Позовавайки се на исторически факти, смело може да се твърди, че през I в. на територията са живели племената банту и нилоти. През VII в. на остров Занзибар и по крайбрежието на страната се заселват араби, с което се поставя и началото на разпространението на исляма.

Първите колконизатори, които се отправят към земите на днешна Танзания, са португалците и това се случва през ХVI в. Тяхното присъствие е прекъснато през ХVIII в., когато султанът на Оман изгонва португалците.

Много важна година в историята на Танзания е 1856 г. – тя се помни с образуването на независимо султанство Занзибар. Другата съставна част на Танзания – Танганайка, е завзета от германците през 1884 г. С това еврпейското присъствие не свършва, тъй като през 1890 г. Занзибар става британски протекторат и до 1919 г. цялата страна минава под управлението на Англия.

Били са необходими още 50 години търпимост на чуждото управление, за да дойде 1961 г. и да бъде провъзгласена независимостта на Танганайка, а след още две – през 1963 г., независимост получава и султанството Занзибар. На 26 април 1964 г. Танганайка и Занзибар се обединяват и се създава Обединена република Танзания. Тази дата е национален празник на републиката - Денят на Обединението.

В етническият състав на Танзания могат да бъдат преброени над 120 народности - група нигер-конго - 94.0 % , групата на масаи - 1.0 %, тази на ираку - 1.8 %, индо-пакистанци - 0.6 %, араби - 0.6 %, и други - 1.1 %. Официалните езици в Танзания са суахили и английският.

Конфесионалният състав на населението на Танзания се описва със следните съотношения - християни - 48.8 %, мюсюлмани - 25.7 %, индуисти - 0.4 %, местни традиционни вярвания и култове - 24.1 %, и други - 1.0 %. Танзания е икономически слабо развита аграрна страна. Страната насочва всяка една външна помощ са стабилизиране на икономическото си състояние, залагайки предимно на селското стопанство и туризъм. Икономиката на страната е разпределена по отрасли така: селско стопанство: 43,2%, индустрия: 17,2% и услуги: 39,6%. В селското стопанство се отглеждат карамфил, памук, кафе, чай, тютюн, сизал, маниока, царевица, банани, плодове, зеленчуци.

Животновъдството е по-слабо развито, отглежда се предимно едър рогат добитък. Има и слабо развита риболовна промишленост. Сравнително добре развит е рудодобивът - добиват се въглища, магнезий, графит, диаманти и злато. Има индустриални предприятия за производство и преработка на селскостопанска продукция, нефтена рафинерия, заводи за цимент, няколко завода за производство на обувки и дървообработка.

Както се спомена по-горе, в последно време Танзания не щади сили, за да развива своя туризъм. Страната има на какво да разчита и залага - природните красоти, националните паркове и резервати, Индийския океан, кратерът Нгоро-Нгоро, връх Килиманджаро, езерата Танганайка и Виктория. Другата важна предпоставка за успешното развитие на този сектор е, че има много добре изградена инфраструктура в туризма.

Танзания има няколко резервата за запазване на африканските животни, сред които най-известен е Серенгети, където живеят на свобода много антилопи, зебри, биволи, жирафи и лъвове, хиени и много други. Национален парк Серенгети е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Следващи спирки в една туристическа обиколка задължително трябва да са райската долина Нгоронгоро и езерото Маниара. Самото езеро и местността около него е изключително удобна туристическа атракция. Според писателя Ърнест Хемингуей това е най-хубавото езеро в цяла Африка, заради разнообразния набор от пленителни пейзажи и диви животни.

Не бива да се подминава и клисурата Olduvai Gorge, в която са открити много от най-древните останки и артефакти, свързани с човешката праистория. В тази така наречената люлка на човешкия вид през 1959г. антрополозите Луис и Мери Ликей открили останки на 2 милиона години, които свързват човека с маймуната.