Република Джибути е държава в Източна Африка, разположена в северната част на Африкансия рог. Територията й е заключена между границите на страната с Еритрея, Етиопия и Сомалия. На 20 км от бреговата линия на Джибути се намира брегът на Йемен и Арабския полуостров. Територията на Джибути е заета от предимно пустинен терен, на места с тревисти местности, а възвишенията са предимно хълмове или плата.

Историята на Джибути може да се проследи до дълбоката древност, когато местните народи са осъществявали търговия с подправки и кожи с Египет, Китай и Индия. Отварянето на Суецкия канал в средата на 19 век провокира интереса на френските колонизатори към африканските брегове.

През 1862 г. френските изследователи Анри Ламбер и Фльорио дьо Лангл купуват от местните султани пристанищния град Обок, с което се бележи началото на френската колонизация. Джибути попада под контрола на Виши след разгрома на свободна Франция по време на Втората световна война. През 1967 г. в колонията е проведен референдум относно това дали да се запази статутът й като френска колония с име Френска Сомалия. 10 години по-късно, след нов референдум, Джибути получава своята независимост.

60% от населението на Джибути принадлежат на етническата група на сомалийците, 35% на афарите, и 5% други националности, включително араби, французи, етиопци и италианци. Основната религия е ислямът, който се изповядва от 94% от населението, а християните са едва 6%.

Официалните езици в Джибути са френският и арабският. Не е изключено да се чуят и други езици като сомалийския и афарския.

Джибути се отличава от повечето африкански страни по това, че нейната икономика се базира най-вече на сектора на услугите, а не на селското стопанство примерно. Стратегическото положение е главният капитал на бившата френска колония. Заради прекалено сухия климат земеделието е ограничено и голяма част от храна се внася.

Основно направление на селското стопанство е номадското и полуномадското животновъдство. Природните ресурси на Джибути също са ограничени, но включват важни суровини като злато, петрол, гипс и гранит. Най-добре развит отрасъл на икономиката е транспортът. Морското пристанище на гр. Джибути е добре оборудвано и е едно от най-важните в западните части на Индийския океан. Джибути има потенциал за развитие на геотермална енергия. Износът се ограничава до плодове, зеленчуци, кози, овце и камили.

Най-живото място на 23-те хиляди квадратни километра суха вулканическа почва в Джибути е гъмжащото от народ едноименно пристанище. Другите забележителности са крайбрежните коралови рифове, удобните за пясъчен сърфинг пустини и двете уникални езера във вътрешността – Асал и Губе, което е пълно с морска вода и е наричано от местните "ямата на демоните". Особеностите на този ландшафт предопределят струпването на основното население в пристанището и съответно прозвището на Джибути "град-държава".

Кратерното езерото Асал, което прилича на делва с мед, се намира западно от Джибути. Асал - водна пустош, море затворено в кратер на вулкан. И двете определения доста точно описват най-соленото езеро на планетата. Асал смайва с фееричния си пейзаж от солни брегове и менящите цвета си води, от които прозират причудливи кристални формирования.