Република Ангола е страна, намираща се в южната част на Централна Африка. Страната граничи с Намибия на юг, с Демократична република Конго на североизток, със Замбия, а на запад - с Атлантическия океан. Провинцията Кабинда, граничеща с Република Конго, е част от територия на Ангола, но няма обща граница с основната територия на страната. Името Ангола е португалско произношение на думата N'gola на езика банту, която е титла на местните владетели от времето на Куинбундското кралство през 16 век.

По-важната част от историята на Ангола започва да се пише през ХIV в., когато тя влиза в състава на феодалната държава Конго. През 1482 г. португалският мореплавател Диогу Кана, по време на своя експедиция, пръв достига крайбрежието на Ангола и я обявява за владение на португалския крал, а през 1576 г. португалски заселници основават Форт Луанда, който по-късно става столица на Ангола. До средата на 19 век главната политика на португалците в Ангола е търговията с роби.

В периода 1885 г.-1894 г. се сключват поредица от договори межди основните колонизиращи сили в Африка – Португалия, Белгия, Германия и Англия, с помощта на които се очертават съвременните граници на Ангола. През 1951 г. Ангола получава статут на "задморска провинция" на Португалия. През 1961 г. избухва въстание против колонизаторите и се поставя начало на освободителните войни. На 11 ноември 1975 г. страната получава очакваната си независимост.

Португалия управлява Ангола близо 400 години и това оставя своя отпечатък в езика и в главната религия, която се изповядва в Ангола. Групата бенуе-конго, със своите 97,5% и 16 народа в състава си, е най-голямата етническа група в населението на Ангола. Срещат се още етнически групи като мулати, португалци, бушмени и пигмеи.

Официален език в страната е португалският, но се говори и на местни езици като умбунду и киконго. По-голяма част от населението на Ангола изповядва християнската религия – 74,6%. Разбира се, разпространени са и други християнски религии и секти, както и местни традиционни вярвания и култове.

Стопанство на Ангола е слабо развито. И в тази страна отново се залага на селското стопанство, в което са заети около 80 % от населението. Износни култури за страната са кафе, сизал, царевица и цитруси. При сектора на животновъдството се залага на развъждането на едър рогат добитък, овце кози и свине.

Риболовът също е застъпен като сектор в стопанството на Ангола - ловят се около 200 хил. т риба годишно. Ангола е богата на полезни изкопаеми – диаманти, нефт, мрамор, медна руда и желязна руда. С нормални темпове функционира производството на цимент и азбест, текстилните и шивашки предприятия.

Туризмът в Ангола е сектор, който не е много добре развит. Страната има забележителности, които представляват интерес и не будят съжаление, че някой ги е избрал за посещение. На север, близо до вливането на река Гоарусиб, се среща още една природна забележителност, която не може да се види с просто око, но пък може да се чуе. Това е т.нар. феномен „Ревящите дюни Терас Бей“. В Ангола се намира и един от най-големите африкански резервати - Кисама.

Ако в света има място, крайно негостоприемно за посетители и туристи. Става дума за т.нар. Бряг на скелетите. Бушмените наричат района с израза „Земята създадена от бог, когато той бил ядосан“, а португалските мореплаватели са го наричали „Вратите към ада“.