Къде по света е възможно хапването на креолска кухня под сянката на екзотични палми, до високи сгради във френски колониален стил. Никъде другаде освен във Френска Гвиана - отвъдморски френски департамент и административен регион на Франция. Тя е част от Европейския съюз, която е разположена в североизточната част на Южна Америка. Граници на Френска Гвиана са Суринам на запад, Бразилия на юг и Атлантическия океан на север и изток. Името „френска” се е запазило от времето, по което държавите в региона са били разделени между няколко държави – „Испанска Гвиана”, днешна Венецуела, „Британска Гвиана”, днешна Гаяна, и „Холандска Гвиана”, днешна Суринам.

Релефът на Френска Гвиана се характеризира като низинно-равнинен на север, платовиден - в централните части и нископланински, и с куполовидни масиви на юг. Климатът в страната е горещ и влажен, температурите на въздуха са високи и постоянни през цялата година - стойностите по крайбрежието денем са 30ºС, а нощем падат до около 24ºС. Във Френска Гвиана валежите са обилни предимно в планинската вътрешност на страната и по атлантическото крайбрежие. Пасатът, които идва от океана донася със себе си много влага, поради което предимно в месеците между декември и юли почти ежедневно се изсипват огромни количества дъжд.

Населението на Френска Гвиана е над 220 000 души и е с цветен етнически състав. Населението е съсредоточено в тесния крайбрежен регион и на отделни малки места във вътрешността на страната, но като цяло Френска Гвиана е почти ненаселена. Най-голям процент представляват така наречените mestizos, които са смесица между африканци и индианци, но има и французи, хаитяни, марони. Около 60% от хората са креоли - африканските роби, докарани през XVII в. и XVIII в. Тъй като Френска Гвиана образува едно своеобразно островче на благосъстоянието, тук се различават французи, ливанци, индуси, китайци и имигранти от останалите държави на континента.

Когато през 1964г. Френска Гвиана получава статут на френски отвъдморски департамент, тя автоматично се превръща в част от Европейския съюз. Принадлежността на Френска Гвиана към Франция и носи много дивиденти. Страната има сравнително висок икономически стандарт благодарение на Франция и на собственото си селско стопанство. В земите на Френска Гвиана се отглеждат царевица, ориз, маниока (вид хлебно растение), ананас, диоскорея (ползва се за фармацефтични нужди), банани, захарна тръстика. Развива се риболовът, добива се злато, произвежда се ром. Един от най-важните работодатели тук е Европейския център за космически кораби в Куру, в който работят над 1000 души. От него се осъществяват изстрелвания на апарати по космическата програма на Европейския съюз чрез ракетите Ариана.

От туристическа гледна точка като най-впечатляващото преживяване тук се определя разглеждането на тропическите годи с лодка, по време на което е възможна среща с някой ягуар, кайман или огромна змия. Другият вариант за наслаждаване на невероятната природа е полет със самолет. Разходка пеша е възможна в джунглата на природен резерват Trésor и по неотъпканите пътеки на джунглата Sentier Molokoï de Cacao. Заради изключително разнообразната и на места опасна флора и фауна на Френска Гвиана е задължително предварително да бъдат направени ваксини за жълта треска, тиф, малария, хепатит, тетанус, дифтерия.
Веднъж дошъл във Френска Гвиана, човек не бива да пропусне да посети Awala-Yalimopo, особено през сезона на снасяне на яйца от костенурките – неповторим театър, част от кръговрата на живота.

И във Френска Гвиана има разказвачи на историята. Това са архитектурните останки от периода на колониализма и най-вече крепостите и сградите на някогашната затворническа колония. Дяволският остров носи спомена за над 70 000 френски затворници, изтърпявали наказанията си при тежки и често нечовешки условия. Неслучайно името на Френска Гвиана десетилетия наред се свързва единствено мисълта за Дяволския остров. Името и реномето й обаче биват изчистени след разпадането на затворническата колония. Дори "зеленият ад" - тропическата гора, изгубва ужасяващата си слава и в наши дни се смята за ценност, която трябва да се съхрани.

Столица на Френска Гвиана е градът, който е разположен на кръстопътя между Карибите, Южна Америка и Европа – Кайен. Това е огнище на разнообразни култури, място, изпъстрено и показващо всички характерни лица и цветове на Карибите. За изграждането на градския облик голяма заслуга имат улиците, окичени с красиви къщи с колониални балкони от ковано желязо, с прозорче и щори, боядисани в тропическите розово, жълто и тюркоазено. Към градския пейзаж спадат оживените пазари и отличните бразилски, креолски, френски и китайски ресторанти, които са удоволствие както за стомаха, така и за окото.