Косово е една непредсказуема страна, разположена в Югоизточна Европа и предмет на териториален спор с Република Сърбия. С население около 2 млн души, Косово няма излаз на море и граничи със Сърбия, Северна Македония, Албания и Черна Гора.  В по-голямата част на Косово преобладават обширните равнини и полета на западна Метохия и източната част на Косово, които заедно с Албанските Алпи и Шар планина, представляват  чудната природа на този край. Наименованието на Косово идва от славянското наименование на птицата „кос”, която е твърде разпространена в тази област. Столицата на Косово е Прищина, а Призрен е историческата му столица.

Най-ранните човешки селища тук са от палеолитните култури, а по-късно тук живеят  илирийско-дардански и келтски народи. През 168 г. пр. н. е., тези земи са обитавани от римляни, а през Средновековието са били владения последователно на византийци, българи и сърби. Районът става ядро на Сръбската православна църква и политически, и културен център още в края на 13 и началото на 14 век и по това време са построени  много християнски манастири, крепости и замъци. Кралят  Стефан Душан  прави Призрен столица  на Сръбското кралство. Когато през 1371 г., кралството се разпада на малки княжества, Косово става родово владение на сем. Бранкович.

Битката при Косово поле през 1389 г. се счита за един от определящите моменти в Сръбската средновековна история. Армията на сръбския предводител Лазар Храбелянов е разбита и Сърбия е принудена да стане васал на Баязид I. Следва завладяване от Османската империя  през 15 век. По време на османското владичество, сърбите населяват само североизточните части на областта Косово, а на югоизток  живеят българи. Като свидетелство за това българско население, са съвременните горани, които говорят на торлашки диалект и са ислямизирани през 17-18 век. Малко след нашествието на османците започва процес на ислямизация  и в Косово, което води до изселване на християни от косовския район.

През 17 век албанското население в областта, първоначално съсредоточено в Метохия, нараства. Сърбите и българите като християни подкрепят Австрийската империя във войните срещу Османската империя. И заради страх от отмъщение започва  още по-масово изселване на християни от Косово. След поражението си през Балканската война, османците отстъпват Косово на Сърбия и Черна гора.След Първата световна война и двете страни се присъединяват към Югославия, а след Втората световна война Косово и Метохия са автономни провинции в границите на Югославска Република Сърбия.

Следващите години са изпълнени с конфликти между различните етносни групи в Косово. Напрежението между косовските албански и сръбски общности кипи  през 20-ти век и  избухва в насилие, което ескалира до войната в Косово през 1998-1999 г. Това води до намесата на ООН с нейната Мисия на временната администрация. На 17 февруари 2008 г. Косово едностранно обявява независимостта си от Сърбия, но Сърбия все още не признава Косово като суверенна държава.

Тази интересна и изстрадала страна се стреми да развива икономиката си, най-вече в търговията и строителството. Косово има големи резерви на олово, цинк, сребро, никел, кобалт, мед, желязо и боксит, също така и големи запаси от  лигнитни въглища и др.Винената индустрия в Косово е успешна  като най-хубавото вино, което се изнася за САЩ и Германия, се произвежда в Ораховец.

Архитектурата в Косово е повлияна от различните цивилизации и религии, съществували по тези земи.Прекрасните манастири и църкви от 13 и 14 век представляват част от сръбското православно наследство. Печката патриаршия е средновековен православен манастирски комплекс, разположен близо до град Печ. Манастирът заедно с трите църкви е уникален с архитектурата си. Построен през 13 век, той става резиденция на сръбските архиепископи , а по-късно и седалище на сръбските патриарси. Печката патриаршия, заедно с църквата „Дева Мария от Левиш” и манастира „Грачаница”, са обявени за паметници със средновековно значение в Косово.

А манастирът „Високи Дечани” е признат от ЮНЕСКО за Обект на световното наследство заради изключителната си архитектурна стойност. Архитектурното наследство от Османския период  включва джамии и хамами от 15,16 и 17 век.За съжаление много от тези исторически сгради са пострадали сериозно по време на конфликтите през 1999 г. Възстановени, те наново могат да се посещават от  туристите.

„Богинята на трона” е един от най-ценните археологически артефакти в Косово и е приет като символ на столицата Прищина. Седящата фигура на женско божество с височина 18,5 см, е изработена от теракота и е добре запазен образец от 5700-4500 г. пр. н. е.

Към основните забележителности на Косово освен столицата, са историческите градове Призрен,Печ и Дракова, а също така  Феризово, известно с американската военна база Бондстийл  и Гжилан, известен с празника Flaka през януари, когато тук се събират хиляди художници от всички албански територии.

Природните ценности на Косово се обуславят от разположението му сред високи планини, красиви езера и каньони, стръмни скални образувания, които са предпоставка за развитие на туризма. Ски курорта Бреговица в планината Шар е една от най-посещаваните туристически дестинации . Близостта на курорта до международните летища в Прищина-60 км и Скопие-70 км ,спомагат за по-лесен достъп до него.

Косовската кухня е смесица от предпочитанията на етническите групи тук и се поддържат готварските им традиции. Храната е важна за хората от Косово като за Коледа, Великден и Рамадан на трапезата има задължително баклава, локум и халва. В косовските ресторанти е известен албанският специалитет Fila, който се състои от многослоен креп( подобно на палачинки) със сметана между слоевете. Другият косовски специалитет  Pite представлява вид баница, с пълнеж  от смес на солено сирене,месо, картофи или праз. В Косово се пие много чай-планински и черен, който се сервира и в ресторантите, и в  кафенетата. Кафето естествено е също популярна напитка.

Така че, Косово е дестинация за хора, които обичат нестандартните маршрути.