Тунис е най-малката държава в Северозападна Африка. Страната има широк излаз на Средиземно море. Релефът е равнинно хълмист.

В централната част на Тунис е районът на солените езера, най-голямо от които е Шот ал Джарид. Южен Тунис заема част от пустинята Сахара, с изолирани селища в оазисите. Основните култури, които се отглеждат са зърнени храни, цитруси, маслини, зеленчуци, лозя, фурми. Развъждат се овце, кози, говеда, камили. Добре развити са туризмът, металургията, кожарството, хранително-вкусовата и химическата промишленост.

Заради близостта с Южна Европа, тези земи от древността са обект на интерес от различни страни. През ХІІ в.пр.Хр. финикийците първи основават колонии, сред които могъщият Картаген. След това се редуват вандалите, византийците, арабите, които налагат исляма. По-късно Тунис е завладян от испанците, след това от Османската империя, и французите, от които получава независимост през 1956 г.

Затова историческите и археологическите паметници в Тунис са много, защото всеки от властващите народи е оставил своя отпечатък. Съчетано с топлия климат и прекрасните плажове Тунис привлича милиони туристи от цял свят.