Африка >> Египет >> История на Египет

История на Египет, Древният Египет - фараони, пирамиди

Египет е многовековна държава, разположена в североизточна Африка, по долното течение на река Нил. Счита се, че Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години.

Името Египет произлиза от гръцки и се произнася Египтос. Предполага се, че думата произлиза от вавилонското Хикуптах, транскрипция на египетското Хеткаптах - "Дворецът на Ка на Птах", което е било прозвище на Мемфис. Самото съществуване на Древната египетска държавна история се свързва с времето приблизително от 3150 до 331 г. пр.Хр., управлявана от общо тридесет и една династии.

През XXVIII-XXIII век пр.н.е. се формира древно-египетската цивилизация. Израз на единството на Древния Египет е властта на фараоните – могъщи и неограничени властелини на цялата страна. Фараонът бил глава на култа към всички богове в Древния Египет, като самият той е бил считан за бог. Именно те раждат идеята величието им и култовете към божествата да бъдат запечатвани в храмове, пирамиди и гробниците на фараоните.

През периода на Старото Царство Египет е олицетворение на централизирана, деспотична и бюрократична монархия. Населението било заставяно да работи безплатно за големите, престижни строежи на фараоните - царските дворци и погребални гробници, храмовите комплекси, както и по строежите и поддръжката на иригационните съоръжения. Като доста несправедлива би могла да се опише тенденцията фараоните да даряват отделни привилегировани групи население - жреците, служителите и работниците в храмовите стопанства, с правото да не бъдат привличани на царска работа.

Фараонът бил почитан като жив бог - син на Ра, земен представител на небесните и подземните богове и застъпник на жителите на страната пред тях. Волята на царя била свещена, а правата му над цялата страна и нейното население - абсолютни и неоспорими.

Разпадането на Старото царство довело до дълъг около 140 години период на политическа децентрализация и стопански упадък на Египет. При последните владетели от XIX династия и във времето на XX династия в края на XIII - началото на XI в. пр. н. е. постепенно настъпил залезът на най - блестящия период на египетската цивилизация. Следващи династии поемат управлението и по тяхно време, в епохата на т. нар. Късно царство, Египет безвъзвратно губи някогашното си политическо могъщество и сам се превръща в обект на агресия на съседните народи - либийци и етиопци.

През VII в. пр. н. е. той попаднал временно под властта на Асирия, а в 525 г. бил присъединен към Персийската империя на Ахеменидите. Борбата срещу нашествениците започват владетелите на Тиванския ном, които успели да наложат властта си над южната част на страната.

Независимо, че възстановяването на държавното единство и укрепването на централната власт срещнало острата съпротива на старата номова аристокрация, фараоните не се отказали и се опълчили срещу недоволството с помощта на армията и служебната аристокрация от незнатен произход. Египет се превърнал в мощна военна държава, благодарение на огромната си армия с бойни колесници и многобройни отряди, благодарение на могъщият си флот.