Изкуствата на Египет, литература, кино

Древен Египет е сред най-ранните цивилизации и за това време е създала и утвърдила удивително сложна и стабилна култура, която повлиява на Европа, Близкия Изток и Африка.

Преминал през ерата на фараоните, преживял влиянието на древногръцката култура, Египет успява да усети и влиянието на християнството и исляма. Днес тази древна култура съществуват в тясно взаимодействие с по-нови елементи, включително и влиянието на модерната западна култура, която пък сама крие корените си в древната египетска култура.

Сформирана преди около 5000 години, египтяните са били една от първите основни цивилизации, проектирала и систематизирала елементи в изкуството и архитектурата. Разказът за изкуствата на Египет може да започне с литературата.

Египет бележи възход на международната сцена, когато един велик човек бива награден с Нобелова награда за литература. Хагиб Махвуз е патриарх на арабската литература. Издал е около 50 новели и сборници с къси разкази преди да напусне света през 2008 г. Почти само със свои сили и заслуги оформя облика на съвременната египетска литература от XX век като успява да я изкара от рамката на наложените стилове и да внесе различим национален привкус. Много от неговите произведения са преведени и на други езици, като по този начин все повече се популяризира този аспект от египетската култура.

Една друга личност обаче застава на по-високо стъпало на стълбицата на заслугите. Ал-Ситт – Лейди, или Умм Колтум, без значение от имената, това е най-великата арабска певица на XX век. Тя печели славата си от малка, когато рецитира Корана по сватбени тържества. Умм Колтум през 50-те години на XX век даже мери своята популярност с президента Гамал Абдел. Тогава тя е определяна като самото въплъщение на египетския ренесанс. След нея в областта на музиката изпъкват имена като Абдел Халим Хафез, Фарид ал-Атраш и много други млади изпълнители във всички възможни стилове. За съжаление след нейната смърт арабската музика губи от своята популярност, но нейните песни никога не потъват в забвение. Това няма как да стане, тъй като те са емблема на Златния век в развитието на арабската култура.

Египет има своето Студио Миср, считано за египетският еквивалент на Метро Голдуин Майер. Годишно то е снимало около 50 до 100 филма, много от тях техническите характеристики на най-добрите европейски и американски продукции. Египет има и своя набор от актьори. Жалкото сред всичко хубаво тук е, че тази филмова индустрия не е достъпна за света, тъй като не е превеждана и това я прави недостъпна за всички извън арабския свят. Основно филмите са снимани в т.нар. жанр фарсова комедия. Негов главен елемент е страстният кючек. Тази характерна танцова форма е от дълбока древност за което се съди по рисунките из гробниците и храмовете.

В Средновековието е съществувала „гавезее” – каста танцьори. Нейните членове доста често са се занимавали и с проституция. Но когато киното навлиза в Египет, танцьорите са извадени от клубовете и са им раздадени роли във филми. Така танците се популяризират и на кючека се придава необичаен блясък. Най-ярката перла на това изкуство е Тахийя Кариока. От 30-те до 90-те години XX век тя се е снимала в над 200 филма, като към славата й се прибавят и 12-те й брака. Днес легендите на танца са Фифи Абдоу, Луси и Дина, които прибират хонорар от 10000 долара на представление.

Египетската изобразително изкуство процъфтява посредством билбордовете, които рекламират местните филмови продукции. Това в много голяма степен развива уличното изкуство. За съжаление държавната образователна система ограничава много всякаква оригиналност и експеримент със стиловете на съвременното изкуство.