Самуилова крепост

В римските хроники от 5-ти век Охрид е описван като град с крепостни стени, който, подобно на останалите римски градове на Балканите, се отбранява от набезите на номадските племена по времето на Великото преселение на народите 4-5-ти век. През следващите векове крепостните стени се използват от византийците. Заселването на славяните не нанася големи щети на Охридската крепост. Днешната й форма датира от времето на Самуил, въпреки че според историческите извори през вековете тя е била многократно разрушавана и възстановявана. Най-високата част на Охрид, около 100 м над равнището на езерото, е заобиколена от крепостни стени с височина 10-16 м, построени от камък, вар и пясък от езерото, както и две отбранителни кули. Единият край от външната стена се спуска косо на запад до брега на Охридското езеро при местността "Лабино".

Другият край тръгва на изток, преминава през външната "Горна порта", обхваща по-ниската височина на Охридския рид в местността "Дебой" и оттук продължава на юг и косо се спуска към езерото. Самуилова крепост е символ на града и една от най-внушителните забележителности в Охрид.