Аркос де ла Фронтера

Еднo от най-драматично разположените - красиво кацнало на върха на скалист варовиков хребет, бели селища на Андалусия е Аркос де ла Фронтера. Градът има богата история на развитието си, което се разкрива от множеството археологически находки от неолита, бронзовата епоха, финикийски и римски периоди, като най-голям възход Аркос де ла Фронтера бележи при маврите. Градът е и опора на християнството след Алфонсо Мъдрия.

Със своите природни и исторически забележителности, тебеширено бели домове и каменни стени, Аркос де ла Фронтера лежи на самата билна линия, тичаща по хребетите на Пена Нуева. Обявен за национален исторически-художествен паметник през 1962 г. като признание за изключителната си архитектура и впечатляващо място, старият град е заплетен лабиринт от калдъръмени улички, които водят до един замък - Кастило де Лос Акрос.

Аркос де ла Фронтера се състои от два града: приказката - стария град на върха на хълма, и обичащият забавленията - новия град. Старият център е лабиринт на чудесата. празник за фотограф. Заема най-високата точка на града, откъдето тръгват всичките му улици. От такава грандиозна точка се разкрива опияняваща гледка към града и речната равнина долу, за което чистосърдечно може да бъде наречен „празник за фотографа”. Мавърското присъствие в историята на града лесно може да се усети от стила на тесните улички, окичени с арки, които свързват домовете от двете им страни, както и решетките по прозорците.

Една обиколка на Акрос де ла Фронтера е най-добре да започне от централният площад Кабило, откъдето на север се открива прекрасна гледка към позлатените от слънцето скали. Над площада се издига старата крепост и църква Санта Мария, една от главните забележителности на града, с изпъстрена с романски елементи архитектура. Тя е лице на градския площад на Акрос де ла Фронтера и е построена върху джамия.

Изключително интересен е магическият кръг от 12 червени и 12 бели камъни, като последните изобразяват съзвездия. Назад във времето църквата е била свято място за исляма, като и до днес суфите – мюсюлманска секта, продължават да идват за поклонение през ноември.

В близост до Санта Мария се намира и втората по големина църква в града Свети Петър, която е водила доста битки за папското призвание като първа църква. Когато папата избира за водеща църква Санта Мария, енориашите на Свети Петър променят дори молитвите и изключили името на светата майка Мария. По-надолу от църквата се намират невероятните андалуски градини в арабски стил с ароматни растения като жасмин, роза и лавандула.

В Аркос де ла Фронтера има и манастир с високо поставени решетъчни прозорци и шпионки в килиите на монахините, откъдето те можели да зърнат света навън. В долната част на площада в близост до манастира, има закрит пазар, който се помещава в незавършена църква. Тя е строена за йезуитите, но строежът е преустановен през 1767 година когато Чарлз III, уморен от политическият им апетит, ги изгонва от Испания. Галерия де Арте Сан Педро задължително трябва да бъде разгледана заради красивата живопис, керамика и занаятчийски изделия, изложени в нея.

Напоследък атмосферата в Аркос де ла Фронтера се оживява чувствително по време на Страстната седмица, когато града се разтриса от бягащи бикове. От улиците през другото време лъха тишина, която предразполага човек да се отпусне и да усети спокойствието. Покритите с керемиди покриви добавят необходимият щрих, който превръщаща Аркос де ла Фронтера в типично за испанската история място, в което се смесват европейската с ориенталската култура по времето, когато държавата е била под мавърско господство. Допълнителна, но и незначителна украса са незабравимите домове на благородниците.

Безкрайно може да се говори за този град, но каквото и да се каже, ще е недостатъчно, за да се усети емоцията и да се разгледа онова, което той предлага. Затова човек трябва да нито за миг да се разколебава да посети романтичната кралица на белия град - Аркос де ла Фронтера.