Гранада

В Испанското кралство има един град, в който красотата и темперамента вървят ръка за ръка. Град, в който ромон на фонтани и китарен звън, тропот на кастанети и токове на танцьори, примесени с дъх на цветя и нарове, създават една неземна атмосфера. Този образец на ориенталски град е Гранада (Granada) - важен туристически център, известен с историческата мюсюлманска, еврейска и християнска архитектура. Градът е сред основните университетски центрове в Испания, привличащ студенти от цялата страна.

Основан като келтиберийско селище през VII век пр.н.е., развил се като гръцка колония през римската епоха, Гранада получава днешното си име по времето, когато европейската общност се установява в отделно предградие, наречено Гарната-ал-яхуд. През 713 година маврите утвърждават окончателно властта си, предвождани от Тарик ибн Зияд.

Наричана от маврите Илбира, а от християните Елвира, Гранада става център на една от провинциите на Кордовския халифат. Но гражданските войни в халифата в началото на XI век довеждат до разрушаване на града през 1010 година. Годините минават, Гранада се развива като столица на независимата държава на Зиридите, а през 1232 година става столица и на една от най-дълготрайните династии в ал-Андалус.

Това са години на разцвет, на величие, богатство и поезия. Гранада изживява своя апогей – изкуства и наука разцъфтяват сред великолепие и религиозна толерантност, а това привлича големите умове на Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Изтъркулват се осем века мюсюлманско владичество, изпъстрени с несгоди и борби, с възходи и успехи, но едва през 1570 година, когато и последните покръстини маври напускат Гранада, тя се прощава с основателите си.

Гранада е град, благословен с географското си положение - разположена е в автономната област Андалусия, сгушена между планината Сиера Невада, където се сливат реките Хенил и Даро, и крайбрежието Коста дел Сол. Завладяващата магия на развитието на града през вековете, белязала облика му с исторически и културни паметници, възпитано комуникиращи с „новото време” в Гранада, привлича над два милиона туристи годишно.

Но и не само туристи. Билет за Гранада са си купили и редица писатели и художници, водени от непреодолимото им желание да пресъздадат едно от чудесата на Гранада - внушителен по площ исторически паметник на мюсюлманската архитектура. Акцентът пада върху перлата на Гранада - мавърска резиденция в миналото, дворецът Аламбра(Алхамбра) днес се извисява като ореол над града.

Градската управа на Гранада наистина знае как и се е постарала да запази това, което е стигнало до наши дни. Останали за спомен от възхода през Ренесанса, в града могат да бъдат разгледани огромна катедрала, манастирът Сан Херонимо и Кралската болница, а сърцето на града е малкият площад Пласа де Исабел ла Католика.

Строителството на Катедралата на Гранада започва през 1521 г. в готически стил и завършва през 1714 г. като ренесансов паметник, впечатляващ с размера и излъчването си. Нареждана е сред най-големите постижения на испанския ренесанс наред с двореца Ел Ескориал край Мадрид. Проектирана е от Хил и Диего де Силое, а фасадата й е дело на местния художник и архитект Алонсо Кано. Част от нея е и Кралският параклис, в който се пазят мощите на Католическите крале.

Гранада не е лишена и от манастири – бижуто на ренесанса от XVI век Монастерио де Сан Херонимо, както и картезианския манастир Ла Картуха от XVІІ век – най-големият бароков паметник в Гранада.

С богатата културна програма и неземната атмосфера, изпълнен със спомени от миналото и радващ с облика на настоящето, Гранада е един добре устроен, жив и съвременен град. Елате, за да видите, посетете, за да усетите.....Това би призовал всеки, който вече е бил в тази муза Гранада, в която през 1881 година е проплакал знаменитият Пикасо.