Розета

Розета е селище, което дължи своята слава на черна стела, която е помогнала за разгадаването на много от мистериите на древен Египет. Розета няма слава, камъкът е този, които държи жив интересът към нея. Днес този камък се намира в Бритиш мюзеум в Лондон.

Красивото малко градче тъне в забрава, независимо, че доста привлекателно, но може би ще измине доста време преди отново гордо да стъпи на съвременната туристическа карта. През Средните векове Розета е била сериозен играч на сцената на търговията между Египет и италианските градове-държави. Красивите турски къщи разказват, че Розета е бил сравнително богато градче. На някой от тях е направена реставрация през 70-те години на XX век. Къщата Рамадан например предлага интересно пътешествие из света на типичното и екзотично обзавеждане за района. Още такива къщи са пръснати по територията на Розета около пазарната улица.

Розетският камък е епиграфски паметник, намерен през 1799 г. при разкопките на древната крепост Ар-Рашид на около 7 километра от малкия град Розета край Нил, представляващ плосък черен къс базалт. Приносът е на френския капитан Пиер Франсоа Бушар открил го близо западния ръкав на делтата на река Нил. Офицерът разбира дълбоката важност на камъка и го изпраща в Кайро, където година преди това по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет. През 1801г. след поражение на французите в Африка от англичаните и са принудени да им предадат камъка заедно с други ценни паметници.

По розетския камък са открити издялани на три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език с древноегипетски йероглифи и с демотично писмо, и един на старогръцки език. Старогръцкият език, след обстойно изучаване от страна на от лингвистите, и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи.

С разшифроването на текстовете върху розетския камък успоредно се занимават французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан – монарх от династията на Птолемеите.

В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите.