Суецкия канал

Дълго време пътят на търговията е преминавал по ъгли и заобиколни маршрути. Това било причина да се възроди идеята за построяване на канал, който да свързва Червено и Средиземно море. Няколко пъти проектът бил представян, но срещал неодобрение.

Бързите темпове на развитие на промишлеността в Европа през ХVIII и ХIХ век налагат увеличаване на превозът на товари с голям обем – въглища, руди, дървен материал, зърнени храни и други, а превозването на големи разстояния по обширните океани го оскъпявало. Ето защо идеята за прокопаване на тясната ивица суша между Средиземно и Червено море, за да се избегне заобикалянето на Африка, отново излязла на преден план.

През XVIII век Наполеон Бонапарт пръв замисля построяването на плавателен канал. Проектът се отхвърля от френските специалисти, тъй като по тяхна експертна оценка нивото на Червено море е с 9,908 м. по-високо от това на Средиземно море и е невъзможно построяването без шлюзове.

През 40-те години на XIX век се провеждат нови изследвания, които успяват да докажат, че нивата на двете морета са без значение за построяването на канала. През 1856 г. френският консул в Александрия Фердинанд дьо Лесепс успява да си извоюва разрешение от Мохамед Саид паша (управника на Египет и син на Мохамед Али паша) да построи канал.

На него се паднала честта да организира дружество, което да събира средства, да подготвя и ръководи строежа. И така, след около 11 години неуморна работа плюс цената на хилядите, умрели от изтощение и болести египетски селяни от бедните прослойки, на 17 ноември 1869 г. Суецкият канал е открит официално в присъствието на множество князе и други важни европейски особи. Приема се, че операта Аида е написана от Верди именно за церемония по откриването, а тя самата е издигната като „тържеството на века”.

През 1956 г. се извършва национализация на канала от Гамал Абдел Насър, като този акт довежда до т.нар. Суецка криза.

Суецкият канал има един фарватер, няма шлюзове и по него могат да преминават кораби и танкери с водовместимост до 150 000 тона. Максималната му дълбочина е 16 метра, като се предвижда до 2010 г. да се прокопае до 22 метра.

Допълнително, за снабдяването на корабите с прясна вода, успоредно на Суецкия канал е прокаран друг канал, водите на който идват от река Нил. При град Исмаилия той се разделя на два клона: северен (канал Абасия) – отиващ към Порт Саид, и южен – в Суец.

Суецкият канал има голямо значение за световната търговия и причина за това е голямото съкращение на пътищата.