Абидос

Информация | Kарта
seen
3266
facebook

Абидос или още Абду, е град в Древен Египет, разположен северозападно от Тива (). Още в далечни времена местността е била населена, като на територията й са били разположени селището Ел-Амра и нагадски некрополи.

Говорейки за времето на двете първи тинитски династии и обхващайки нагадския период, за Абидос се знае, че селището е превърнато в некропол, където владетелите от обединения Египет издигат собствените си гробници, обграждайки ги с тези на техните съпруги и придворни.

Много е вероятно тези погребални камери да са били просто кенотафи, а самите тинитски владетели да са погребвани в Саккара. Из земите на Абидос са открити безброй надгробни стели, характерни за Египет през онази епоха, наред с останки от най-различни храмове. Тогава за местен бог е издигнато едно от божествата на мъртвите - Хентаментиу, наричан още „Първият сред живеещите на Запад“.

С течение на времето, обхващайки годините на царуване на V династия, в Абидос се появява Озирис, привличащ след себе си много поклонници. Тети, който е бил първият фараон от V династия, създава специална харта за неприкосновеност, която защитава богатствата на бог Хентаментиу.

В по-нататъшното развитие на историята на Абидос, в началото от етапа на царуване на XI династия, Антеф II поема властта над Абидос и налага в него поклонение към друг бог, като превръща града в град на Озирис. Именно в Абидос се полага началото и на прочутите мистерии, посветени на бога, който напълно приема отличителните белези на античния Хентементиу.

Апогеят в своето развитие Абидос дължи на управлението на XIX династия. В тези години манията за власт и величие е движещата сила, която развива архитектурата на града. Сети I издига храм на баща си Рамзес I, а за себе си построява величествен погребален храм, от който са запазени голям брой частично реставрирани руини и кенотаф.

Неговият син Рамзес II също не подминава с лека ръка идеята да издигне още една погребална камера. Красиви барелефи раздвижват облика на двете светилища, като доста добре представят класицизма в изкуството на Новото царство.

Издигайки тези храмове фараоните не изневеряват на традицията, повеляваща в Абидос, до гроба на Озирис, да има техен кенотаф или поне стела, защото градът претендирал, че притежава главата на накълцаното на парчета тяло на божеството. Под кенотаф се разбира подземно светилище, най-вероятно „озирейрон“, чието строителство е започнало при Сети, но е завършено при Минептах.

Сводеста подземна галерия, дълга 32 метра, отвежда до него. Източна й стена е покрита с текстове от „Книга на мъртвите“, а западната — с извадки от „Книга на вратите“. Същинското светилище представлява изображение на изплувалия от Нун първичен хълм на сътворението. Предполага се, че на това място под земята е била съхранявана реликвата (главата) на Озирис и там са се провеждали посветените му мистерии.

Дори губещ своя блясък през елинистическата епоха, Абидос остава известен с култа към Озирис. Много често ако хората приживе не успеели да извършат своето поклонение в Абидос, били докарвани за погребението си поне тук, заради вратата на древните – входът към отвъдното.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа
google RSS