Долината на царете

Долината на царете е долина в Египет, където са разположени гробниците (хипогеи) на фараоните от Новото царство, включващо династиите от Осемнадесета до Двадесета. Името на долината на арабски означава „Вратите на Царете“ и се отнася за вратите, които завинаги затварят гробниците.

Долината на царете е място, избрано да се погребват и някои видни благородници, както и жените и децата както на фараоните, така и на благородниците. Рамзес I, по време на своето царуване, започва изграждането на Долината на цариците, но независимо от това някои царици биват полагани заедно със съпрузите си в долината на царете.

Използването на долината обхваща периода от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е. и в нея място намират 61 погребални камери, като първата и най-стара погребална камера е на Тутмос I (открита през 1899 г.). От Тутмос III нататък, с изключение на Ехнатон, всички фараони от Осемнадесета, Деветнадесета и Двадесета династии, са погребвани тук, като последната гробница е на Рамзес X или XI.

На 4 ноември 1922 Хауърд Картър прави първото откритие на съвременната археология и находката е гробницата на Тутанкамон, почти незасегната от грабителите на гробници. Няколко души от археологическия екип на Картър загиват от местен вирус от храната или животните, което е основание да се роди днешната легенда за „Проклятието на фараоните“.

Всички гробници в Долината на царете са били подлагани на нападения с цел богатствата в тях да бъдат заграбени. Противно на вярванията, дори тази на Тутанкамон не е била пропусната, но грабителите са били прогонени и не са успели да изнесат голяма част от съкровищата.

Погребалните ценности на фараона Тутанкамон събуждат предположения, че богатствата, погребвани с по-значимите за историята фараони, са били значително по-големи. Другите хипогеи в долината на царете не са пощадени от крадците, и днес археолозите намират вътре само дребни предмети без особена стойност, изоставени поради факта, че не са представлявали интерес.

Долината на царете е заобиколена от високи и стръмни скали, играещи ролята на естествена бариера, и в древността това място още от създаването си е било силно охранявано от елитна войска – меджай.

Около 1090 г. пр.н.е., съответстваща на началото на управлението на Рамзес XI, започва гражданска война, която води до увеличаване броя на грабителите на гробници. Това налага долината на царете да спре да се използва за погребения още тогава.

След разразилите се военни действия в долината на царете всички гробници за били отворени, скъпоценните предмети извадени, а мумиите, заедно с техните саркофази, събрани в два големи склада. Единия, известен като Склада на Деир ел-Бахари, поел 40 царски мумии, а в другия – в гробницата на Аменофис II, се полагат останалите 16.