Двореца на Дожите - Венеция

Дворецът на дожите е едно от бижутата на Венеция, притежаващ едновременно значимостта на институция и забележителност. Построен е в готически стил, като строителството му продължава в периода 1309 г.-1424 г. Разположен е на брега на Венецианската лагуна, в близост до пиаца Сан Марко. Две от колоните на двореца на дожите са оцветени в инетересен цвят - неестествено червено. Причината за този цвят е разкрита в една легенда, според която е заложено на червеното, защото в миналото там са размазвали кръвта на тези, които са били обесени.

Дворецът на дожите е готически дворец, присъстващ в списъка на емблематичните забележителности на Венеция. Дворецът е бил резиденция на Венецианския дож – върховната власт на бившата венецианска република. През 1923 г. дворецът е превърнат в музей и днес е един от 11-те музея, част от Фондацията на музеите на Венеция.

През 810 г. Дож Аглело Уецацио премества седалището на правителството си от остров Маламоко в района на днешния Риалто. По това време той взема решение да построи дворец. За съжаление много скоро след построяването си, Дворецът на дожите бива разрушен, най-вече след сериозен пожар првз Х век. Дворецът на дожите във Венеция претърпява сериозни реконструкции, като началото им е поставено по заповед Дож Себастиано Зиани, управлявал в периода 1172 г.–1178 г. Голям реформатор, той драстично ще променя цялото оформление на площад Сан Марко. Новият дворец е построен като крепост, едната фасада гледа към Пиацета, а другата е с изглед към Сан Марко. Въпреки, че остават само няколко следи от този дворец, някои византийско-венециански архитектурни характеристики все още могат да се видят на приземния етаж.

Политическите промени в средата на XIII век довеждат до необходимостта от преосмисляне на структурата на двореца поради значителното увеличение на броя на членовете на Великия съвет. Новите конструкции на готическия дворец започват около 1340 г., като се фокусират най-вече върху стената на сградата, която е към лагуната. Едва през 1424 г. дожът Франческо Фоскари решава да разшири строителните работи и добавя крило с изглед към Пиацета, преправя външна аркада на партерния етаж, и завършва със завършване на изграждането на Porta della Carta през 1442 г.

През 1483 г. в Двореца на дожите избухнал силен пожар в крилото, където се намирали апартаментите на Дожите. За пореден път е необходима важна реконструкция и този път тя е поръчана от Антонио Рицо, който въвежда новия ренесансов отенък в архитектурата на сградата. Цялата нова структура е издигната по протежение на канала, и се отличава с официалните стаи на правителството, украсени с уникални произведения на изкуството.

Друг огромен пожар през 1547 г. разрушава някои от стаите на втория етаж, но за щастие без да подкопае структурата като цяло. В двореца се провеждат ремонтни работи, когато през 1577 г. трети пожар унищожава стая Scrutinio и Великата камара на Съвета, заедно с някои произведения на велики творци. В последващата възстановителна работа е взето решено да се запази оригиналния готически стил, въпреки представянето на неокласически алтернативни проекти от влиятелния ренесансов архитект Андреа Паладио. Има обаче и някои класически черти - например, от XVI век дворецът е свързан със затвора от Моста на въздишките.

Освен, че дворецът на дожите е служил за резиденция, дворецът помещава и политически институции на Венецианската република до наполеоновата окупация на града през 1797 г., когато ролята му неизбежно се променя. Венеция е била подложена първо на френското управление, след това на австрийско, а накрая през 1866 г. става част от Италия. През този период дворецът е бил окупиран и в него са се помещавали различни административни офиси, както и сградата на Библиотеката Марциана и други важни културни институции в града.

Към края на XIX век структурата на двореца на дожите във Венеция показва ясни признаци на упадък и италианското правителство решава да отдели значителни средства за нейното възстановяване. Следва преместване на всички държавни служби на друго място. Остава само Държавната служба за защита на историческите паметници. През 1923 г. италианската държава, собственик на сградата, променя статута му и го превръща в музей.

Фасадата на двореца на дожите е доста интересна. Най-старата част на двореца е крилото с изглед към лагуната, чиито ъгли са украсени със скулптури от XIV век и се смята, че са дело на Филипо Календарио, Матео Раверти и Антонио Бреньо. Аркадата на приземния етаж и горната лоджия са украсени с капители от XIV и XV век, някои от които са заменени с копия през XIX век.

През 1438 г.-1442 г. Джовани Бон и Бартоломео Бон изграждат и украсяват Porta della Carta, която служи като церемониален вход към сградата. Заобиколена от готически върхове, портата е увенчана с бюст на Марк Евангелист, над който се издига статуя на правосъдието с нейните традиционни символи. В пространството над корниза има скулптурен портрет на дожа Франческо Фоскари, който коленичи пред лъва на Свети Марк. Той е творба на Луиджи Ферари от XIX век, създадена, за да замени унищожената през 1797 г. Днес публичният вход към Двореца на дожите се намира през Порта дел Фструмо, на първа линия на сградата.

Дворът на двореца на дожите също има инетересна история. Северната страна на двора е затворена от кръстовището между двореца и базиликата Сан Марко, която е била параклисът на дожите. В средата на двора се намират два кладенеца от средата на XVI век. През 1485 г. Великият съвет решил да се построи церемониално стълбище в двора. Дизайнът предвиждал права ос с заоблена арка, с редуващи се истински камъни и червен веронски мрамор, свързващи стълбището с Porta della Carta. От 1567 г. стълбището се охранява от две колосални статуи на Марсо и Нептун, които представляват силата на Венеция по суша и по море.

В дворецът на дожовете изключително впечатление прави апартаментът на Дожите. Стаите, в които живее Дожът, са били разположени между Рио делла Каноника – водният вход към сградата, и апсидата на базиликата „Сан Марко“ . Катастрофалният пожар в тази част на сградата през 1483 г. предизвиква важни възстановителни работи, като апартамента на Дожите са завършени чак до 1510 г. Този апартамент представлява престижна, макар и не особено голяма резиденция, като се има предвид, че помещенията, които са най-близки до Златното стълбище имат смесена частна и обществена функция. В частните апартаменти дожът се оттегля в края на деня и вечеря с членовете на семейството си. Обзавеждането в тези апартаменти е донесено от собствените им къщи.