Киево-Печорска лавра

Киево-Печорска лавра е един от най-старите древноруски манастири. Той е един от най-старите и най-важните храмове на територията на страната и въобще като цяло в държавите бившия Съветски съюз. Духовният дом е издигнат през XI век, като за негов основател се посочва княз Ярослав Мъдри. Киево-Печорска лавра се издига в околностите на Киев. През XI – XIII в. манастирът играе важна роля за развитието на руската култура и става център на летописна и житийна литература. Манастирът Киево-Печорска лавра е издиган наново през XIV-XV век, тъй като преживява разрушаване през 1240 г. от Бату. Така от 1598 г. той получава наименованието „лавра”.

Вярва се, че мястото, на което е построена Киево-Печорската лавра, е избрано от самия Господ и поради този факт той се счита за духовна люлка на украинската култура. Само на най-значимите манастири се преписва названието „лавра”. Невероятната Киевско-Печерска лавра е издигната на гористите склонове над река Днепър, на територията на днешната столица Киев.

След съединяването на Украйна с Русия през 1654 г. лаврата добива още по-голямо културно значение, особено с откриването на печатница, в която се печатат много книги на черковнославянски език. В тази печатница за първи път, през 1671 г., се отпечатва и Житието на Иван Рилски. От 1926 г. Киево-Печорската лавра е превърната в музей на руската и украинската духовна и материална култура.

Основният храм в лаврата е катедралата „Успение”, която през средата на миналия век е била почти унищожена, но възстановена напълно през 2000 г. Доста внушителна е и Голямата камбанария. От 1992 г. на територията на Киевско-Печерската лавра се намират административните сгради на Киевска митрополия. Няколко корпуса заемат Киевската духовна академия и Семинария, възродили своята дейност през 1989 г. Киевско-Печорската лавра също така е обявена за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО.