Бежа

Бежа е красив португалски град, разположен върху един хълм. Градът е столица на селскостопанската провинция Байшу Алентежу, намираща се южната част на Португалия.

Бежа съществува от дълбока древност. През римската част от своята история той е известен под името Пакс Юлия, като името му е дадено от Юлий Цезар. През годините Бежа е нападан и превземан от различни завоеватели.

Мюсюлманите владетя града от VIII век до XIII век, когато християните успяват да им отнемат властта. Заради постоянните конфликти, които предизвикват неговите земи, Бежа е почти напълно разрушен. Размириците продължават чак до XIX век, когато са бушували Наполеоновите войни на полуострова.

Над самия град се извисява внушителен замък от XIII век, построен върху останки от римски и мавърски укрепления. Централната му кула със своите 40 м височина е най-високата в Португалия и от върха й се открива спираща дъха гледка към Бежа. Друга забележителност на града се намира край замъка – бялата църква „Сан Амаро”. Този религиозен дом е една от малкото запазени предромански сгради в страната. Тя притежава чудесна колона от VII век, впечатляваща с инкрустираните си птици, нападащи змия.

Друга забележителност с религиозен статут е църквата „Св.Андрей”, датираща от XVI век. В църквата „Дева Мария” пък може да бъде видяна чудесната дърворезба от XIII век, наричана с името „Арворе де Жесе”.

Красотата на Бежа се дължи на неговата старинност, която е запазена защото през годините градът не се е разраствал и е успял да съхрани оригиналния си вид. Разхождайки се по калдъръмените улички, човек става свидетел на мавърските традиции, на които е подчинена градската архитектура.

Безспорно най-голямата забележителност на Бежа е музеят „Музеум де Райня Д.Леонор”. Помещава се в сградата на бивш манастир и е обявен за национален паметник. В него се съхраняват много съкровища. В архитектурата на музея впечатление правят готическите решетки, а камбанарията и купола му придават романско звучене на архитектурата му.

С музея е свързана една история. Тя разказва, че в него през XVII век е живяла монахинята Мариана Алкофорадо, която пада в плен на любовта – влюбва се в елегантен френски офицер, на когото е написала пет пламенни любовни писма. Те биват публикувани и предизвикват всеобщо удивление във Франция.

Грънчарството е отличителен занаят за Алентежу. Предавани от поколение на поколение, повечето райони на Португалия имат свой почерк в изработването на глинени изделия.В далечните времена, предметите от местна глина не са се украсявали и гледжосвали. Сега вече се произвеждат по-сложни глинени съдове, като се използва цветен глеч за изобразяване на различни мотиви върху тях.

Във Вила Нова да Барония, на около 30км от Бежа, има грънчарска работилница, в която посетителят може сам да изработи свой собствен предмет, използвайки местна глина и традиционното задвижвано с крак колело. Рисуването на готовия съд, който можете да вземете със себе си, е едно предизвикателство.