Хайделберг (Heidelberg) е град в южна Германия, в северозападната част на федералната провинция Баден-Вюртемберг. Градът е разположен на долното течение на река Некар, която разделя града на две, между градовете Франкфурт на Майн и Щутгарт, и близо до градовете Манхайм и Лудвигсхафен. Градът е обграден на изток от върховете Кьонигсщул, Гайсберг и Хайлигенберг. Хайделберг е част от немския туристически път Бергщрасе, които обединява селищни места по западните склонове на планината Оденвалд. Хайделберг се разпростира на площ от 108, 83 кв. км, която приютява население, наброяващо около 150 000 души.

Хайделберг се намира в един от най-топлите райони на Германия. Таз предпоставка е много важна, за да могат тук да се отгелждат нетипични за тези географски ширини растения като бадеми, смокини или маслини.

За историята на Хайделберг може да се говори още от времето на келтите, алеманите, франките и римляните. Но за първи път името на този град се споменава през 1196 г., тъй като тогава той бива споменат в грамота на манастира от Шонау. От този град в миналото дори е управлявана Свещената Римска империя, тъй като векове наред Хайделберг е бил столица на нейните императори – князете от Курпфалц. Тези пет века са били векове на разцвет. През 1386 г. се създава първият университет в Германия например.

Романтичен Хайделберг претърпява и разрушения, но е издигнат отново и то в стил барок. През 1803 г. Градът става част от великото херцогство Баден. През XIX век Хайделберг става творчески дом за много философи и поети и града на Некар започва да се развива като университетски център.

Днес Хайделберг е прекрасна смесица между традиционното и модерното. В миналото и сега той е научен и артистичен център. Старата му слава на научно средище е запечатана в лицето на от най-старите университети в Европа и на многото изследователски центрове. Поради многото си забележителности и Старата част на града, която носи стиловите особености на различни епохи и особено на барока, той се е превърнал е една от основната туристическа дестинация в Германия и Западна Европа. Около 3 милиона туристи от цял свят годишно посещават Хайделберг, за да се насладят на автентичната му барокова архитектура, а едновременно с това да видят и модерното му лице.

Хайделберг е един от малкото по-големи немски градове, които разполагат със значително голяма запазена стара част. Това е благодарение на една щастлива звезда, която запазва града от трайните и тежки на Втората световна война.

В старата си част Хайделберг е горд притежател на една от най-дългите пешеходни зони в Европа. Именно по нея всеки, поел на приятна разходка пеша, може да се изпита истинска наслада. Защото се потапя в чудния свят на много забележителностите, музеи, както и многобройни магазини, кафенета и барове. Голяма част от архитектурата на старият град е белязана от запазената барокова архитектура.

В Хайделберг има много и различни музеи. В Музеят на Курпфалц е експонирана богата сбирка, посветена на историята на града и на Курпфалц. Етнографски музей, Музей на изкуството на душевно болни, Музей на аптечното дело, Музей на опаковката, Къща Музей на първия райхспресидент - Фридрих Еберт и др. – с тях списъка на музеи не се изчерпва.

Една от емблемите на Хайделберг е замъкът в Хайделберг. Той се издига величествено с неговите отблясъци в пастелни тонове между старите квартали на града и хълма. Днес това безспорно е една от най-големите туристически забележителности на града. В архитектурата на замъка са вплетени стилове и епохи между XIII и XVII в. Този замък е бил основна резиденция на князете от Курпфалц.

Славата си световно признат университетски център Хайделберг дължи на „Рупрехт-Карлс-Университет“ или на кратко Хайделбергски университет. Той е основан през 1386 г. и е един от най-старите в Европа. Хайделбергският университет е основан от Рупрехт I и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, на които и всъщност е кръстен. Славата на Хайделберг като университетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Рядко може да се намери университет, който е дал на света 9 носители на Нобелова награда.

Гласувай:
Рейтинг 1 от 1 гласували Хайделберг