Манастирът Маулброн

Информация | Kарта
seen
2166
facebook
Манастирът Маулброн

Своето съществуване манастирът Маулброн дължи на едно неприятно събитие, разтресло Европа в началото на ХІІ век Европа. Политическата битка за власт между папата и императорът залива континента с пълен безпорядък. Епископите и манастирите също са завлечени в този хаос. Хората страдат, но търпят.

Един монах обаче, наречен Бернар Клерво, започва реформистко движение срещу секуларизацията на църквата и абатствата. Той е поддръжник на идеята за връщане към първоначалните християнски идеи и скоро основава орден, на който става лидер – орденът на цистерцианците. Новата религиозна вълна бързо се разпространява из Бургундия и отвъд Рейн. Така 12 монаси, идващи от Елзас, стигат до долината на река Салзак, в блатистите гори някъде помежду германските градове Хайделберг и Щутгарт, през 1147 г. Там епископът на Швайер им дава малко земя, на която те започват да строят манастир – Маулбронското абатство.

Манастирът Маулброн е едно от стотиците цистерциански абатства, основани по времето на Бернар Клево. Търсейки тихи долини в понякога негостоприемните гори, монасите искат да изживеят живота си в молитва за по-голяма слава на своя Бог.

Както и всички други абатства от този период, Маулброн е построено във формата на кръст с входове от изток и запад. Необичайното в архитектурата на манастира е, че метоха е от северната страна, като към него са прилепени сервизни помещения. Има наложено изискване към абатствата на Бернар да бъдат прости и е забранено да издигат кули-камбанарии. С това ограниченията не свършват. Вето е наложено и върху съществуването в манастира на икони, скулптури, както и по-големи орнаменти – нищо не трябва да смущава монасите по време на молитва.

Със смъртта на Бернар не се слага край на строежа на Маулброн и през 1178 г. той продължава да се разраства. Упоритост и смелост са главните двигатели, които дават сила на цистирианците да работ упорито и да разширяват своето абатство – в резултат орденът се сдобива с имоти, построяват се още складове, работилници и мелници.

Разгледан от архитектурна гледна точка входът на черквата е в готическа стил с вестибюл, наречен „рай”. Южното му крило е в късноримски стил.

Магерницата има висок свод с колони, а високо разположените дълги тесни прозорци са с високи арки. Със своите щедри пропорции магерницата е една от най-величествените оцелели големи зали в Германия. Семплите форми по архитектурата на Маулброн от римския период се развиват в изключително разнообразна готическа пищност. Арките в метоха са леки и прозрачни.

Обликът на Маулброн се променя доста едва през ХІV-ХV век, за да добият черквите му днешния си вид. По тавана на нефа са прибавени сводове. На източния хор са прибавени огромни рисувани прозорци, а олтарът на старата цистерцианска черква най-накрая е облян в светлина.

Монолитен камък е материалът, който е използван, за да бъде издялано Маулбронското разпятие. Всички цистерциански абатства са посветени на Мария като царица на небесата. Бернар Клево, който забранява всякакви изображения в черквите, прави изключения за Дева Мария. Реформацията превръща както абатството, така и имотът в протестантски, което прогонва цистерцианците от тяхната обител. Новите светски господари не си губят времето и влезли-невлезли във владение на тази светиня, незабавно построяват ловна хижа във вътрешността на манастира.

Може би нищо не е способно да изтрие духа на цистерианството в манастира Маулброн. След 400 години бедност, работа и аскетизъм остава едно величествено здание, където самите камъни разказват за идеи и ценности и могат да бъдат намерени отговори на въпроси, които хората в днешно време може би отново започват да си задават. Днес Маулброн е единственият непокътнат манастирски комплекс на север от Алпите.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа
google RSS