Дворец Линдерхоф

Информация | Kарта
seen
4374
facebook
Дворец Линдерхоф Photocredit: Horst Weinberg | Fotolia

Сред суровия планински пейзаж в южните части на Бавария, в красивата алпийска долина Грасвангтал се намира замъкът Линдерхоф. Дворецът датира от XIX век и е поредният замък, издигнат по идея на Лудвиг II. Линдерхоф се намирай край немското село Етал, близо до град гармиш-Партенкирхен. Дворецът Линдерхоф е единственият замък, който Лудвиг II успява да завърши преживе.

Всичко започва от една ловна хижа, която бащата на Лудвиг II – Максимилиан, притежавал и която местните жители наричали „кралския дом”. Именно на нейно място през 1869 г. Лудвиг започва строежа на двореца Линдерхоф. Проектът и строежът са възложени на архитекта Георг фон Долман. Линдерхоф е издигнат в стил рококо, а самият строеж продължава на етапи до 1886 г. И за този дворец Лудвиг е вдъхновен от Версайския дворец. Затова и архитектурата на сградата и на парка са повлияни от него. След портала на сградата се намира красив вестибюл. В периферията му има колони от червен мрамор и пиластри, а в центъра му е разположена бронзовата скулптура на един от бурбоните - Людвик ХІV, известен в историята като кралят-слънце на кон.

Фасадата на замъка Линдерхоф е в стил рококо, а пред нея са разположени стълбище и парк с градини и фонтани. Вътрешният интериор е смесица от барок и неорококо, с пищни украси. Спалнята е най-голямото помещение,и също е създадена по подобие на тази на Луи XIV. Първоначално е проектирана от художника Анджело Квадлио и впоследствие разширена от архитекта Юлиус Хофман. Приемната на краля е проектирана от мюнхенския художник Християн Янк и е изработена още в началото на строежа през 1870 г.

Всички стаи са богато обзаведени и украсени със злато, сребро, мрамор, стенописи и майсенски порцелан по проект на художника Християн Янк.

Градините, заобикалящи замъка, са разделени на пет части, и са украсени с множество скулптури и фонтани. Архитект на градините е Карл фон Ефнер, който е използван известен английски модел. Градините са под формата на тераси върху площ от около 50 хектара и са интегрирани в алпийския пейзаж. На север от замъка има склон с водни каскади от 30 мраморни стъпала, завършващ с фонтана на Нептун.

В основната градина на Линдерхоф има голям басейн с позлатена статуя и фонта, издигащ се на 25 метра височина. Архитекта Август Диригъл пък построява през 1976 г.-1977 г. изкуствената „Пещера на Венера“ с височина около 10 м. В пещерата е пресъздадена сцена от операта на любимеца на Лудвиг – композиторът Вагнер, „Танхойзер“.

В парка са разположени Мавритански павилион, проектиран от берлинския архитект Карл фон Дибич за Международната изложба в Париж от 1867 г. и мароканска къща, построена в Мароко за Международна изложба във Виена от 1873 г. и впоследствие купена от Лудвиг II през 1878 г.

Друга забележителност на замъка Линдерхоф е западната стая с гоблените, наричана още музикална. Картините и дамаската на меките мебели в нея са изработени в парижка фабрика.

На север от замъка е разположен склон с водни каскади състоящи се от 30 мраморни стъпала, по които се стича вода в басейн с фонтан. Той е украсен със скулптурна група, изобразяваща римския бог Нептун.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа
google RSS