Саарбрюкен

Саарбрюкен е град в Германия, университетски град, политически, икономически и културен център на провинцията Саарланд. По-големи близки градове са Карлсруе, Манхайм, Франкфурт на Майн, Щутгарт, Люксембург, френските градове Мец, Нанси и Париж.

Транспортна връзка Саарбрюкен има и с френския град Саргемин, с което се улеснява прекосяването на германско-френската граница. От града има лесен достъп и до сателитния град Фьолклинген, където се намира старата фабрика за стомана Фьолклингер Хюте - първият индустриален паметник обявен за Световно наследство от ЮНЕСКО през 1994 г.

Исторически данни показват, че областта Саарланд е включена в Римската империя през I в.пр.н.е., а по-късно попада под контрола на франките. През 925 г. той влиза в пределите този път на Свещената Римска империя, но силното френско влияние над земите му продължава.

Дългият период между 1381 г. и 1793 г. обхваща времето, в което графовете на Насау-Саарбрюкен са основните местни владетели. Земите на Саарбрюкен са апетитни и често оспорвани между по-силните държави по онова време. Надделява Франция, която през XVI век налага своето господство, а през 80-те години на XVII век успешно присъединява територията на града към своите земи. Франция е принудена да освободи Саарланд през 1697 г., но между 1793 г. и 1815 г. отново придобива контрол над региона.

Саарбрюкен става част от рейнската провинция на Прусия след 1815 г., като с това се поставя началото на разработването на въглищните и железни ресурси на региона. Градът успява да се развие и да се превърне във важен индустриален и транспортен център за добив на въглища. Започват да функционират фабрики, произвеждащи желязо и стомана. Франция отново успява да сложи ръка над града, след като по време на Френск-Пруската война войските й окупират областта.

Според Версайския договор от 1919 г. въгледобивните мини на Саарланд стават собственост на Франция за период от 15 години като компенсация за разрушаването на френските мини по време на войната. След изтичането на периода Франция е задължена да определи бъдещия статут на областта. Така през 1935 г. повече от 90% от електората гласуват за обединяване с Германия.

След Втората световна война, някъде около 1946 г., областта става отделна зона, която французите упорито опитват да направят отделна държава. През 1955 Саарланд пледира ранно присъединяване към Германия, и на 1 януари 1957 г. Саарланд става част от Федерална република Германия.

Сред историческите забележителности на Саарланд са каменният мост от 1546 г. над река Саар, готическата църква „Св.Арнуал”, замъкът Саарбрюкен от XVIII век и старият град, известен като пазарът Св. Йохан.